Децата от развалините на Афганистан | Новини и анализи по международни теми | DW | 18.09.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Децата от развалините на Афганистан

Малки деца, които са преживели ужасите на войната в Афганистан, мизерстват из бежанските лагери в страната, не ходят на училище и работят тежко, за да изкарат прехраната си. Много от тях мечтаят за Германия.

Малката Невзия веднага се набива на очи. Яркочервената ѝ забрадка контрастира със сивия цвят на прашната околност. "Спомням си изстрелите и експлозиите и един голям взрив в нашата градина", разказва тя. Баща ѝ и братовчедка ѝ загинали в боевете около бившата военна база на Бундесвера в Кундус. Заедно с майка си и осемте си братя и сестри Навзия избягала от Кундус в Кабул. Семейството изоставило малкия си стопански двор, нивите и животните и сега живее в саморъчно изградена кирпичена колиба в източните покрайнини на столицата. Там са се установили около 50 семейства от провинция Кундус. Така сред недовършените постройки на високите жилищни блокове е възникнал нов бежански лагер. Един от многото в Кабул.

Мечти за по-добър живот

Хората в лагера бедстват, изкарването на прехраната е мъчително. Невзия и нейните братя и сестри не ходят на училище. Момичетата перат чуждо пране срещу заплащане, а братята пасат кози или работят като надничари по строителните обекти. "По-рано винаги играехме футбол с приятелите в нашата градина. Мъчно ми е за футбола, мъчно ми е за къпиновите храсти и за ябълките в двора. Имам само едно желание - да се върна у дома колкото се може по-скоро и отново да играя футбол", казва 13-годишният брат на Невзия Мохамед Акбар.

Afghanistan Kinderarbeit Ziegelfabrik

Деца в провинция Нангахар работят в тухларна, за да изкарват прехраната си

Неговият по-голям брат Абдул одобрително клати глава. Той е на 15 години и като най-старши изпълнява ролята на глава на семейството. В Кундус е ходил на училище, но само три години. Казва, че можел малко да чете и пише. "Искам да замина за Германия, за да изкарвам пари за семейството ни. Знам че пътуването е опасно, но съм чул, че животът в Германия е сигурен и хубав. Непременно искам да отида в Германия. В Афганистан никога няма да настъпи мир", казва той.

„Няма да го спирам, ако иска да замине за Германия”

Абдул се опитва да вземе пари назаем от хората, които му дават временна работа, за да плати на каналджиите, които да го прекарат до Европа. Дори съветвал майка си да продаде нивите в Кундус. "Разбира се, че искам синът ми да остане при нас. Но ако животът ни не се подобри, няма да го спирам, дори ще го насърча да замине", казва Ширин Гул. Така разсъждава една майка, която се надява, че и нейният живот ще стане по-добър, ако най-големият ѝ син успее да стигне до Германия.

В момента в Афганистан има 1,2 милиона вътрешни бежанци. Само от януари до септември, войната е прогонила от родните им места близо 250 000 души. 56% от вътрешните бежанци в страната са деца като Невзия, Абдул и Мохамед.

Редакцията препоръчва