Детинската тръпка да кажеш мръсната дума | Новини и анализи от България | DW | 24.05.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Детинската тръпка да кажеш мръсната дума

„Ти ми е** мамата!” - Абсурдно е, но тази вулгарна реплика носи фина двусмисленост, чрез която можете да се измъкнете от различни трудни ситуации. И е огледало на парадокса, който важи за целия български език.

Този театрален анекдот се приписва на различни автори, но авторството в случая няма значение: „Знаете ли как да отговорите на свой приятел (режисьор или актьор), чиято ужасна постановка сте изгледали току-що? - Е, ти ми е** мамата!”.

Абсурдно е, но тази вулгарна и груба реплика осигурява една фина двусмисленост, чрез която можете да се измъкнете от трудната ситуация. И е огледало на парадокса, който важи за целия български език: езикът е прекрасен, изразителен, богат и пластичен, но непрекъснато бива осакатяван от високата концентрация на вулгаризми.

Тук веднага ще се намесят моите уважавани опоненти, с които многократно съм водил този разговор. В обобщение:

Едните казват, че навсякъде на Балканите е така. И че, впрочем, с различни акценти много вулгарна реч се лее и в САЩ, и в Германия, и другаде по света. И дали ще е сексуализирана или фекално-анална, на практика няма значение, важното е приятната (детинска) тръпка от това да произнесеш мръсната дума. И понякога злонамереното желание да обидиш човека там, където най ще го заболи.

Другите пък казват, че тази сексуализирана лексика в българския език отдавна е десемантизирана. И че когато един читател напише под наша публикация „Да ви е** у статията!”, това няма как да се възприема буквално, а трябва да се тълкува единствено като градивна критика.

Да, всичко това сигурно е вярно, обаче не променя факта, че вулгаризмите осакатяват езика. И което е още по-лошо: че са пряко отражение на онези примитивни пластове в човешкото съзнание, които свеждат всичко до насилие и секс. Но за какво ни е хилядолетната човешка история, с Елада, Рим, Ренесанса, Просвещението или българското Възраждане, ако и до днес реагираме като праисторическите хора: важна е храната и размножаването, а те се постигат с насилие.

Както съм чувал да казват съвременни български бизнесмени след успешна сделка: „Е*** ги! Велики сме!”. В смисъл: „Спечелихме, надхитрихме ги, постигнахме тактически успех”. Въпросният български глагол, който започва с „е”, може наистина да замести почти всички останали глаголи в езика, както и той самият може да бъде заместен с десетки други. При това, забележете: заместват го предимно глаголи, изразяващи насилие: чукам, блъскам, разнищвам, разковавам, скъсвам, съдирам - да изброявам ли още? И всичко това е хубаво?

На какво учим децата?

Интензивното присъствие на насилието и секса в днешния български език не само го обезличава и принизява. То въздейства и върху съзнанието на децата, които го слушат по цял ден. Когато спортните коментатори реват „Смачкахме ги!”, а майките в градинката с повод и без повод (обикновено без повод) бъркат в семантичното гнездо около е-глагола, когато навсякъде наоколо звучи "Да го д***" и други подобни благопожелания – децата естествено свикват, че това е част от богатството на майчиния им език. Нещо по-лошо дори: че насилието и сексуалното насилие са не само част от езика, но и от всекидневието на възрастните.

Накрая – едно любопитно наблюдение за българите, живеещи отдавна в чужбина. Много от онези, които познавам, приличат на Двуликия Янус. Когато говорят немски (или английски, френски и т.н.), лексиката им е съвсем благоприлична, а повечето дори изпитват неудобство да произнасят „мръсните думи” на чуждия език. Включат ли на български обаче, е-глаголът веднага влиза в активна употреба. Пък и не само той.

Ще ме разбере всеки, който е изпадал в конфузната ситуация да превежда на приятелите си (германци, англичани и пр.) нов виц, донесен от български приятел.