ДЕСНИТЕ ЕКСТРЕМИСТИ СА ВЪВ ВЪЗХОД В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА | Новини и анализи от Европа | DW | 14.09.2006
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

ДЕСНИТЕ ЕКСТРЕМИСТИ СА ВЪВ ВЪЗХОД В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

След падането на комунизма в дясноекстремиските партии се превърнаха в част от политическия пейзаж в страните от Югоизточна Европа. Въпреки някои особености и различия между отделните страни, в повечето от тях картината си прилича. Аналитиен прочит на темата прави в своя публикация вестник “Нойе Цюрхер Цайтунг”, която ви предлагаме в рубриката ни за теми от седмичните издания.

Авторитарни лидери, агресивно говорене и хули по отношение на политическите противници. Това са основните характеристики на дясноекстремистките политически формации в Източна Европа след края на комунистическата ера. Въпреки някои различия в отделните страни, като цяло картината си прилича. Само в Сърбия и Румъния обаче крайните екстремисти успяват да си осигурят по-трайно и стабилно присъствие в политическия живот на своите страни. В Сърбия напр. това се удава много добре на радикалите на Войслав Шешел, които на всички избори през последните 15 години вземаха винаги повече от 10 % от гласовете. На два пъти дори Сръбската радикална партия се доближи до 30 на сто изборен резултат, а на сръбските президентски избори през 97 година нейният лидер Шешел можеше дари да спечели ако не беше ниската избирателна активност, заради която резултатите буха анулирани.

В Румъния партията на Корнелиу Вадим Тудор “Велика Румъния” също е традиционно с добри резултати на всички избори, а самият Тудор стигна до балотаж на изборите за президент през 2000 година, и спечели 1/3 от гласовете.

Ето как “Нойе Цюрхер цайтунг” описва сходствата между всички десни популисти в Югоизтонча Европа.

В България дясноекстремистката формация “Атака”, създадена малко преди миналогодишните парламентарни избори в страната, успя да спечели 9 % от гласовете на избирателите, което и отреди място в парламента. В Гърция партията “Народно православно събрание” за малко не успя да преодолее 3-процентната бариера също още при първото си участие в парламентарни избори. Два месеца по-късно обаче тя спечели 4.1 на сто от гласовете в изборите за Европейски парламент, и с това – цял един мандат в Страсбург.

България и Румъния в миналото бяха част от комунистическия блок, Югославия беше неутрална, а Гърция принадлежеше към западната общност. Независимо от тази различна ориентация, във всички тези страни днес крайнодесните популисти показват повече сходства отколкото разлики. Така напр. във вътрешнопаритен план има култ към личността на основателя на пратията, който същевременно е и неин лидер. Той се ползва с безспорен авторитет. Неговото говорене е авторитарно, нападките срещу политическите опоненти – практика, като често хулите са пресонални, а насилието се смята за легитимно политическо средство.

Най-далеч в това отношение стигнаха сръбските радикали, които по време на войните, съпътствали разпада на Югославия, имаха дори свои отряди или милиции, замесени в извършването на военни престъпления. Заради това техният лидер Войслав Шешел беше привлечен под отговорност във военния трибунал в Хага.

Както посочва още “Нойе цюрхер цайтунг”, в конспиративните теории на такива политически формации основна роля е отредена на нацията като жертва на международни заговори. На евреите се гледа като на смъртен враг, а глобализацията се възприема като световен заговор, чиято цел е унищожаването на румънската, българската, гръцката или сръбската национална идентичност.

За партия “Велика Румъния” най-голямата заплаха за целостта на страната е унгарското малцинство, следвано веднага след това от ромската общност. В тази ръзка Вадим Тудор открито призовава за, цитирам: “ликвидирането на циганските убийци и изнасилвачи”, край на цитата. В България ромите също са обект на расистки нападки от партия Атака, отново на второ място след българските турци.

Друг основен белег на десните екстремисти в Югоизточна Европа са техните популистки обещания. Ето как изданието описва тези характеристики:

Дясноекстремистките политически формации отхвърлят либералните принципи на пазарната икономика. В техните представи за справедлив обществен строй заемат място понятия като протекционизъм и държавен контрол, а популистките обещания играят централна роля в посланията към избирателите. Така напр. сръбските радикали пледират едновременно за намаляване на данъците и за по-силна социална държава. Във всички страни крайнодесните настояват за отмяна на приватизацията, и за връщането в държавни ръце на структуроопределящи отрасли като минната промишленост и производството на електроенергия и горива. Заплатите трбявало да бъдат определяни и контролирани от държавата, а безработицата щяла да бъде ликвидирана чрез създаването на служба по труда, която да работи по принципа на военните.

Що се отнася до бъдещето на такива популистки формации, “Нойе цюрхер цайтунг” не им дава големи изгледи за успех. Напр. по отношение на българската “Атака” изданието смята, че партията вероятно е преминала своя зенит и вече се е устремила надолу по кривата на своята популярност. От 21 души в парламентарната си фракция “Атака” междувременно загуби 1/3 от своите депутати заради отлюспвания или изгонване. Припомня се и фактът, че през май по искане на прокуратурата бяха свалени имунитетите на лидера Волен сидеров и на шефа на ПГ, които са разследвани за пътнотранспортен инцидент на автомагистрала “Тракия”.