”Демокрации без демократи” | Новини и анализи от Европа | DW | 27.10.2006
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

”Демокрации без демократи”

От седмици насам продължават протестните демонстраци срещу правителството на Унгария в Будапеща. Опозицията предупреждава, че пропастта между управляващи и управлявани се задълбочава и вече прави аналогии с отминалата комунистическа ера. Признаци за политическа криза се проявяват обаче и в друга млада централно-европейска държава – в Чехия. Повече информация от Владимир Мюлер:

default

Унгарският опозиционен лидер Виктор Орбан смята, че протестните действия напомнят за събитията от 1956 г. – преди точно половин век, когато срещу унгарските въстаници са хвърлени 60 хиляди съветски войници, удавили революцията в кръв. Антикомунистическите въстаници от 1956 г. преди това водят улични сражения със силите за сигурност, цари атмосферата на линча. Политологът Ласло Кери отхвърля подобно сравнение:

”Повече от смешно е, даже е опасно: та нали в страната няма съветски войски, в Унгария днес няма потиснически сталинистки режим, няма го дълбокото отчаяние на милиони хора”.

По принцип, твърди Ласло Кери, напрежението е отчасти и по вина на опозиционната партия Фидес на екс-премиера Орбан, който изгуби последните парламентарни избори с минимална разлика и до ден днешен не може да се примири със загубата. Минималната преднина на изборите е според Кери виновна за сегашната политическа нестабилност в Унгария.

”И двете страни, както спечелилите, така и изгубилите, се чувстваха едновременно и силни, и слаби. Социалистите имат наистина мнозинство в парламента, но не са достатъчно силни, за да могат и да убедят обществото в необходимостта от реформи. Това е в сърцевината на проблема. Правителството иска да наложи сурови реформи, без да отчита, че унгарското общество не е готово да преглътне тези горчиви хапове”.

Ето защо правителството трябвало заедно с опозицията да положи усилия сегашната криза да се възприема като един вид учебен процес. Да се обясни на хората, че няма друг път освен този на реформите – в здравеопазването и в образованието, в администрацията и по отношение на структурите. За целта обаче партийните лидери трябва да прескочат собствените си сенки и да намерят пътя към помирението. Според Кери Европа би могла да окаже помощ в това отношение:

”Унгария се нуждае от много директни сигнали и подкрепа от Брюксел и от други градове в ЕС. Полотическите съперници в Унгария би трябвало да се научат, как да се постигне политическо сътрудничество.”

Правителството в Будапеща може и да е крайно непопулярно, а в Прага, столицата на Чехия, след последните парламентарни избори през месец юни такова изобщо няма. Двата големи партийни блока придобиха по 100 мандата и оттогава насам блокират взаимно всички усилия за сформиране на правителство. Иржи Пехе, политолог и директор на ”Ню Йоркския университет” вПрага казва следното:

”Съгласно политическите им програми двете големи партии биха могли без кой знае какви компромиси да се споразумеят за голяма коалиция, пречка обаче са личните антипатии, даже вражди. Това е неразбираемо и за мнозина тук".

Според Пехе от визията на бившия президент Вацлав Хавел, политиците да се водят в действията си от морала, в Чехия не е осъществено много. А след излизането на Хавел от президентството преди три и половина години партиите са завладяли политиката изцяло. Както консервативната Демократична гражданска партия ОДС така и чешките социалдемократи са по принцип популистки настроени, изтъква Иржи Пехе. Само дето едните използват национална, а другите - социална риторика.

”В политическия пейзаж на Чехия, подобно и на други централно-европейски страни, за съжаление още не са се изработили партийно-политически традиции. Това вероятно ще отнеме още известно време”.

След относително бързо задвижените усилия за реформи от средата на 90-те години сега царяло един вид изтощение. През 90-те години страните от централна източна Европа постигнаха колосален скок напред по отношение на политическите и икономическите реформи.

”Ала мисленето куцаше, доста изоставайки от тези бързи институционални реформи. Би могло да се каже, че тези централно-европейски страни са узрели като истински демокрации в инстиуционално и пазарно-стопанско отношение, но те са демокрации без демократи”.