Дебатът около новите забрани | Начало | DW | 01.08.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Дебатът около новите забрани

В Германия отново се разгоря дебатът за т.нар. "миграция по бедност". Медиите коментират плановете на правителството за строги мерки срещу злоупотребите със социални облаги главно от български и румънски роми.

Федералният министър на вътрешните работи е дошъл в Дортмунд, за да се срещне с български и румънски мигранти, около които се върти дебатът за т.нар. "миграция по бедност". Томас де Мезиер научава от тях, че те искат да останат в Германия и да работят. Същите думи чува всеки ден и Биргит Цьорнер от дортмундската социална служба. Тя разказва за визитата от Берлин: "Хората ясно заявяват, че искат да останат тук и търсят перспектива за себе си и за децата си в нашия град. Много от тях смятат, че владеят някой занаят, но всъщност нямат свидетелства за завършено обучение и не намират работа на тукашния трудов пазар", казва Биргит Цьорнер. Тя ръководи работната група към градския съвет за "Миграция на граждани от Румъния и България". Мнозина смятат, че някои граждани на двете страни-членки на ЕС злоупотребяват със социалната система и получават неправомерно социални облаги, пише ФАЦ.

Какво предвиждат новите мерки?

Федералното правителство планира мерки срещу злоупотребата със социалните облаги главно от български и румънски роми. Внесеният законопроект предвижда временни ограничения за влизане в Германия на граждани от страни-членки на ЕС, които са получавали социални облаги с помощта на неверни данни или фалшиви документи. Законът предвижда също детски надбавки да се изплащат само ако родителите са в състояние да предтавят своите данъчни идентификационни номера - за да се предотвраят опитите за кандидатстване на по няколко места едновременно или вписване на фиктивни деца в декларацията. Според германското и европейското право детски надбавки от Германия могат да получават всички родители, които работят в страната, без значение къде живеят децата им. "Новото правило трябва да предотврати изплащанато на детски надбавки за деца, за които родителите получават надбавки и в родината си", пише ФАЦ.

Правителството предвижда и строги мерки срещу мигрантите, които не могат да си намерят работа. В бъдеще те ще могат да бъдат връщани по-лесно в родните си страни, ако в рамките на шест месеца не са намерили работа в Германия. Това правило е интересно от финансова гледна точка за засегнатите градове, но е в нарушение на европейското право за свободно придвижване, твърдят от социалната служба в Дортмунд. Засегнатите градове настовяват също така за мерки срещу работата на черно, както и за проверки на благосъстоянието на мигрантите в родните им страни. "Непрекъсното установяваме, че много от мигрантите, подаващи молби за социални облаги, разполагат със значителни недвижими имоти и авоари в родните си страни", казват от социалната служба в Дортмунд.

Symbolbild Armutsmigration Europa

Сравнително малък е броят на безработните българи и румънци в Германия, които получават помощи по програмата "Харц IV"

Много шум за нищо

Според онлайн-изданието на списание Шпигел, проблемът с "миграцията по бедност" е просто ненужно раздут. Изданието припомня за представянето на проекта за по-строги мерки срещу злоупотребите със социални облаги през март т.г. и иронично отбелязва: "От ХСС вече от година се оплакват от миграцията по бедност от Румъния и България. И ето на, коалицията разработи огромен пакет от мерки, от който само става ясно колко нищожен е проблемът". Документът се разпростира на цели 133 страница, пише Шпигел и дава няколко примера от междинния доклад на правителството. През януари 2014 година безработните в Германия са били 3,14 милиона души. Сред тях са 10 200 румънски граждани (0,33 процента) и 8 900 българи (0,28 процента). Квотата на безработицата сред българите и румънците през декември 2013 е била 10,7 на сто - малко по-висока от средната за Германия, но значително по-ниска от средната квота на безработицата сред всички чужденци, живеещи в страната (16 процента). Малък е броят и на българите и румънците, които получават помощи за безработни по програмата "Харц IV". През месец ноември 2013 година 44 хиляди българи и румънци са получавали такива помощи, което представлява 0,7 на сто от общия брой помощи, отпускани по тази програма.

В края на лятната парламентарна ваканция в Берлин трябва да бъде представен заключителният доклад за т.нар. "миграция по бедност", отбелязва списание Фокус. Първоначално докладът трябваше де бъде представен в края на юни. Говорителят на министерството на труда опроверга информация на "Фокус" за някакъв спор между вътрешното министерство и министерството на труда. "Няма никакъв спор. Представянето на доклада е отложено поради работа върху закона за минималната почасова ставка", казва той. А вътрешнополитическият говорител на фракцията на коалицията Щефан Майер (ХСС) заяви за списание "Фокус"следното: "Ние трябва да променим правилата за детските надбавки, за да не може германската държава да бъде мамена от чужденци". Говорителят на министерството на труда отбеляза, че по въпроса за детските надбавки и дали те трябва да бъдат обвързани с представяне на данъчните идентификационни номера на родителите е компетентно финансовото министерство. Министерството на труда гледало само как да помогне на общините, засегнати от т.нар. "миграция по бедност".

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание