Двойният удар на Ердоган | Новини и анализи от Европа | DW | 25.01.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Двойният удар на Ердоган

Турция води война срещу кюрдите в Северна Сирия. Журналистите, осмелили се да критикуват операцията, биват арестувани. Същевременно САЩ, Германия, а и Русия си заравят главите в пясъка. Защо? Коментар на Баха Гюнгьор.

Преди 25 години при бомбен атентат в Анкара загина най-добрият разследващ журналист в историята на Турция - Угур Мумчу. Бомбата, която го уби, беше заложена под колата му от ислямистки терористи. Със своите вестникарски колонки и книги Мумчу се бореше срещу религиозния фанатизъм и корупцията, но също и за свободата на турските медии. Негова е и следната мисъл: "Свободата на пресата никога не е дар от държавата".

Мумчу е само един от многото журналисти, които са били убити в Турция, защото са се борили за истината. Сред тях има турски и кюрдски репортери, коментатори, журналисти и блогъри, защитаващи правото на обществото да бъде информирано. Тяхната съдба не е по-различна от тази на много други техни колеги в редица диктатури по света. Със своите разследвания, публикации и коментари те рискуват живота и свободата си. Затова и не е изненадващо, че сега прокуратурата в Диарбекир в Югоизточен Анадол разпореди задържането на повече от 30 журналисти заради публикуването на критични информации в социалните мрежи. В Истанбул пък властите проучват действията на други 70 журналисти, поместили критични материали за турската военна операция в Сирия.

Националните интереси над всичко

Турският президент Реджеп Ердоган и неговото правителство обаче са убедени, че свободата на пресата е именно дар от държавата. И доказателството за това идва не от кого да е, а от турския премиер Бинали Йълдъръм. Той покани представители на проправителствени медии, както и (доста изненадващо) няколко внимателно подбрани опозиционно настроени журналисти, за да им разясни "очакванията" на държавното ръководство и правителството. Дневният ред на срещата се състоеше в това да им бъде напомнено, че имат "отговорност пред държавата", както и че трябва да работят за "националните интереси". Автократът Ердоган упорито отказва да проумее, че журналистите не носят отговорност за защитата на държавата, но пък държавата е отговорна за защитата на свободата на пресата.

На този фон може дълго да се разсъждава над въпроса защо Ердоган се впуска в сирийската авантюра в Африн, силно наподобяваща ходене по въже без осигурителна мрежа. Операцията "Маслинова клонка" може да се превърне в бумеранг за Турция, ако страната си мисли, че със солови акции е способна да си осигури спокойствие и ред по границите.

А защо САЩ и Германия, известни като защитници на сирийските кюрди, сега си заравят главите в пясъка? Засега това си остава същинска загадка. И Русия се крие зад банални фрази, вместо да обясни ясно и точно защо е изоставила сирийско-кюрдските бойци от Народните отряди за защита (YPG) в Сирия. Не е тайна, че YPG е военизираното крило на забранената в Турция Кюрдска работническа партия (ПКК), която е определяна от ЕС и САЩ като терористична организация. Само че (временният?) успех в борбата срещу т.нар. "Ислямска държава" нямаше да е възможен без участието на отрядите на YPG.

Непрозрачният партньор на Турция

Сега Свободната сирийска армия е партньор на Турция в съвместната битка срещу сирийския диктатор Башар Асад. Никой обаче не знае със сигурност какъв радикален или дори терористичен потенциал крие тази напълно непрозрачна организация. Какво ще се случи, когато кюрдите бъдат прогонени от Африн и Свободната сирийска армия поеме управлението в този досега сравнително миролюбив град и регион? Едно нещо е сигурно: че в Африн досега десетки хиляди бежанци, например от Алепо, се чувстваха на сигурно място. Сега обаче се очертава нова голяма бежанска вълна от Сирия към Турция. А това със сигурност ще има последици и за Европа. 

От тази гледна точка тъкмо Берлин би трябвало ясно да заяви позицията си, вместо да се задоволява с безобидни предупреждения. Не на последно място и заради това, че както турската армия, така и кюрдските Народни отряди за защита са "съюзници" на Запада, който ги е обучавал и въоръжавал. А оръжията германско производство играят значителна роля и за двете страни в този конфликт.

Реклама