Двете лица на един оръжеен регламент | Новини и анализи по международни теми | DW | 24.12.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Двете лица на един оръжеен регламент

Навръх Коледа влиза в сила договорът на ООН за търговията с оръжие (ДТО). Какви точно са ограниченията за държавите, които изнасят смъртоносната стока? Кой печели и кой губи от този договор?

Всъщност - или поне така бихме могли да помислим - производителите на оръжие и военно оборудване би трябвало да протестират, ако световната търговия с тези смъртоносни стоки бъде регламентирана. Германската оръжейна индустрия обаче реагира по съвсем различен начин: "Считаме договора на ООН за търговията с оръжие (ДТО) - Arms Trade Treaty за много важно, световно признато правно средство, което - надяваме се - ще ограничи неконтролираната търговия с оръжие." Това каза в интервю за Дойче Веле управителят на германския Съюз по сигурността и отбранителната индустрия Георг Вилхелм Адамович. Според него обаче международният договор, който влиза в сила на 24 декември, няма да има директно въздействие върху германските производители, защото германските закони за износ на оръжие и военна техника са много по-строги от правилата на ДТО.

Същото мнение споделя и един от най-големите критици на германската оръжейна политика на износ, депутатът Ян ван Акен: "Стандартите на ДТО са толкова ниски, че нито една държава, която изнася оръжия, няма да бъде ограничена от този договор." Въпреки това според политика от Лявата фракция договорът е важна стъпка: "С него ние за пръв път имаме световен регламент за търговията с оръжие." Но все пак е важно преговорите да продължат, за да се оптимизират "стандартите на ДТО", смята той.

UN Vertrag Kontrolle Waffenhandel

154 държави гласуваха през 2013 г. за ДТО

Прибързана еуфория

През април 2013 година, когато договорът влезе в ход след приемането му от повечето страни-членки на ООН, реакциите бяха доста еуфорични. Тогава се говореше за "исторически договор" и за "основополагащ камък". Критиците обаче предупредиха, че договорът не предвижда санкции при неспазването му. Освен това той позволява премълчаването на сделки, ако те са в интерес на националната сигурност.

От друга страна, има някои строги правила: държавите, сключили договора, нямат право да изнасят военна техника, муниции или определени части за военно оборудване, ако ООН е наложило ембарго върху държавата-получател, или пък в случай, че оръжията бъдат използвани за геноцид или престъпление срещу човечеството. След тези ясни правила в договора обаче следват други по-размити клаузи: ако съществува вероятност с доставените оръжия да бъдат застрашеин мирът, международното хуманитарно право или основни човешки права, планираният износ трябва да бъде подложен на строга проверка. Същото важи и при опасност оръжията да попаднат в ръцете на терористи или на международно действащи престъпни групи. Такъв износ обаче не е забранен.

Съществуват редица примери, че подобни проверки всъщност са невъзможни. Голям проблем например е дългият живот на оръжията и мунициите. Когато през 1970-та година германско-френски противотанкови ракети бяха продадени на Сирия, никой не можеше да предположи, че почти 40 години по-късно те ще попаднат в ръцете на джихадисти и в гражданската война ще бъдат използвани срещу западните съюзници.

Ето защо не е изненадващ фактът, че оръжейният лобист Адамович и критикът на износа на оръжия ван Акен са на едно и също мнение. Договорът няма да има директни последици за германския износ на оръжие, но докато Адамович не вижда никакви ограничения за бранша, ван Акен настоява за по-строги правила и ограничаване на износа. И двамата обаче желаят към договора да се присъединят още държави. Досега той важи в 57 страни, към които се числи и Германия. Други големи износители на оръжие като Русия и Китай не са подписали договора.

Infografik Die fünf größten Waffenexporteure SIPRI 2013 Englisch

Графиката показва петте държави, които са най-големи износителки на оръжие

Има ли Германия икономически интерес от договора?

Михаел Ашкенази от International Conversion Center (BICC) вижда икономическите интереси на германската и западната оръжейна индустрия в следното: "Някои западни държави искат еднакви условия на конкуренция със страни като Китай, Русия, Украйна и други, които продават в целия свят, без някой да им държи сметка или без да се съобразяват с хуманитарните проблеми."

Този икономически интерес не е измислен. По време на преговорите по ДТО Германия беше представлявана от външното си министерство, то дори беше една от основните фигури в дълготрайните преговори. Договора обаче не обсъждаха дипломатите от ресора оръжеен контрол, а сътрудници на икономическия отдел. "ДТО е договор за регулация на международната търговия с конвенционално оръжие чрез създаването на правно обвързващи, важащи за цял свят минимални стандарти", казаха пред Дойче Веле от външното министерство. "Затова участието на икономическия отдел в обсъждането на въпроси за износа на оръжие е съвсем логично." Ето защо германското правителство вижда на преден план икономически интереси.

Георг Вилхелм Адамович отрича Германия да има директен икономически интерес от ДТО. Германската оръжейна индустрия обаче би могла косевено да спечели от договора. Съмнителни държави-получатели досега купуват оръжия от доставчици, на които им е все едно за какво ще бъдат използвани оръжията. Ако обаче все повече държави прилагат стандартите на договора, те ще могат да купуват и от други страни - например и от Германия. "Добре е, че въз основа на този договор точно в развиващите се страни ще бъде поставена правна мярка, според която те сами ще могат да вземат решения за техния внос и износ. Това дава на всички участници по-силна правна защита и дано тя помогне за предотвратяването на злоупотребата с износа на оръжие", казва Адамович.

Редакцията препоръчва