Двата живота на мюсюлманските момичета в Германия | Новини и анализи от Европа | DW | 12.04.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Двата живота на мюсюлманските момичета в Германия

Все повече мюсюлмански момичета се оказват сред най-добрите ученици в германските гимназии. Нерядко обаче братята и бащите им спъват тяхното развитие. В статия за "Ди Велт" учителят Райнер Вернер споделя личен опит:

В началото на статията авторът разказва една на пръв поглед необичайна история. Баща на турско момиче иска да запише дъщеря си в гимназия и специално се осведомява дали в това училище има много деца от чуждестранен произход. „Но Вие самият сте чужденец" - изненадано отвръща директорът. На което бащата обяснява, че не искал да има нищо общо с турците от своя берлински квартал. И че дъщеря му трябвало да научи немски език като хората - в училище, където включително и през междучасията се говори на немски.

„Този пример потвърждава една тенденция, която социолозите регистрират вече от доста време. В Германия е възникнала турска средна класа, която е ориентирана към успех и социално израстване - и възпитава децата си именно в този дух. В Берлин такива семейства се опитват да записват децата си в училища с високи образователни стандарти. За да избегнат задължителното записване в училище по местоживеене, те дори регистрират децата си при някоя леля или братовчедка в по-заможен берлински квартал. Какво ли не прави човек за децата.

Редакцията препоръчва

За да не ги обявят за "пачаври"

Съвсем друго е положението в онези квартали, които социолозите наричат „горещи точки". Там близо 80 процента от учениците са от чуждестранен произход. В междучасието звучи вавилонско смешение от техните майчини езици. Някои училища задължават децата да говорят немски и в междучасието, но кой ли може да го контролира? Нивото на обучение по правило е ниско, работата на учителите - мъчителна, обезкуражаваща дори. В тези квартали учителите понякога са принудени да се специализират допълнително като социални работници, мирови съдии или криминални следователи.

Когато преподавах в едно училище, бързо ми направи впечатление, че сред мюсюлманските деца момичетата са особено онеправдани. Момчетата от турски или арабски произход без задръжки дават воля на своите превъзбуди и по този начин демонстрират сила и превъзходство, докато момичетата стоят настрана, често пъти с коси, прибрани под забрадката. Със завист наблюдават своите германски съученички, които го дават много непринудено и носят доста фриволно облекло. На мюсюлманските момичета обикновено не им е позволено да изпробват бъдещите си социални роли в игровите взаимодействия с другия пол, защото иначе техните консервативни семейства бързо ще ги обявят за „пачаври".

Пример за това е Фатима, едно момиче от турско семейство. Тъй като често закъсняваше за първия час, неколцина учители ме помолиха да се намеся като неин класен ръководител. Поговорихме и бързо разбрах каква е причината. Преди първия час Фатима имала нужда от 15 минути в тоалетната, за да смъкне забрадката и наметката си и да обуе тесни джинси и модерна блузка. После - да разпусне косите и да начерви устните си, както си му редът за една тийнейджърка. Просто искала в клас да изглежда като своите приятелки Катрин и Елза. След часовете следвало обратното преображение. Брат ѝ, който бил заразял училището и сега изпълнявал функцията на морален надзорник над своята интелигентна сестра, не бивало да я зърва другояче, освен забулена и в строго облекло. Моралът (или честта) компенсира липсата на образование. Братът съпровождал сестра си до бащиния им дом и така я предпазвал от опасностите на „безнравствения" голям град. Представете си само какви чувства изпитват такива момичета, които нямат право да развиват личността си и постоянно са под подозрението, че могат да станат „германски пачаври", ако я няма строгата закрила от страна на мъжете в семейството", пише Райнер Вернер.

"Старателни, амбициозни и добре възпитани деца"

Учителят споделя опит и от друго училище: „В началните гимназиални класове до 40% от децата идваха от семейства с чуждестранен произход. Това бяха старателни, амбициозни и добре възпитани деца. Особено ангажирани бяха мюсюлманските момичета. Да, те носеха забрадки като знак на своята религиозна и културна принадлежност, но иначе полагаха всички възможни усилия, за да блеснат с добри резултати. Разбира се, имаше проблеми с немския език. Независимо от факта, че са родени в Германия, тези деца няма как да усвоят фините нюанси на езика, които при едно дете от добре образовано германско семейство са нещо съвсем естествено. За всекидневни разговори човек се нуждае от около 5 000 думи, но ако искаш да проникнеш в космоса на класическата немска литература, ти трябват поне 20 000 думи", обяснява Вернер.

По-нататък учителят разказва как основал кръжок за обсъждане на едно произведение от Херман Хесе: „Макар че се провеждаше в извънкласно време, в кръжока се записаха девет ученика - осем момичета и едно момче. Другите момчета предпочитаха да ритат футбол на игрището. В продължение на четири седмици четохме и анализирахме произведението, понякога изречение по изречение. И очакваният успех дойде: на класното по темата всички мюсюлмански момичета дадоха най-малко удовлетворителен резултат. По блестящ начин се потвърди онова, което образователните експерти непрекъснато повтарят: владеенето на езика е алфата и омегата на социалното издигане чрез образование. То е и гарант за успешната социална интеграция."

В края на статията авторът цитира едно изследване на берлинския Институт за населението и развитието, според което в сферата на образованието турските момичета са сред най-печелившите по пътя към истинската интеграция. „Те вече застигат германските си връстнички. Сред най-добрите десет ученика от един гимназиален випуск повечето обикновено са момичета. А момичетата с чуждестранни корени дават съществен принос за това класиране", пише авторът и заключава: "Мюсюлманските момичета започват да си пробиват път. И трябва да направим всичко възможно, за да ги подкрепим".

Райнер Вернер е преподавател и автор на книгата "Всичко зависи от учителя".

Реклама