ДБ и ПП: Какво България очаква от тях

Тази седмица новата формация на Кирил Петков и Асен Василев направи дебют в социологическите сондажи. Стартът е с около 9-11%, което е впечатляващо и показва потенциал. Засега обаче основният ефект от появата на новия играч е разместване в гласовете за “партиите на промяната” (според Маркет линкс).

Резултатите на друга агенция (Тренд) пък подсказват, че може да има и известно общо намаляване на гласовете за новите партии в сравнение с тези на предишното статукво. И в двата сценария общото е по-ниската подкрепа за ИТН, които хората виждат като главни виновници за провалите на последните два парламента. И тази оценка съвсем не е без основание.

Реалистичен вариант за правителство

В тази ситуация дойде идеята на Христо Иванов за предизборна коалиция между ДБ и новата партия на Петков и Василев. Тази идея беше логична, доколкото веднага би направила една такава коалиция претендент за първото място на следващите избори. И това не е само заради аритметичния сбор на рейтингите на ДБ и ПП, но и поради факта, че и зад двете формации има доста енергия и позитивни очаквания. ПП обаче избраха да се явят самостоятелно, което пък автоматично ги прави и конкурент на ДБ. След това решение от интерес и за двата политически субекта е да не се впуснат в делба на гласовете и разпиляване на натрупаната енергия.

Единственият начин, за да не се получи такъв негативен резултат, е те да координират собствените си усилия преди изборите, като договорят основните параметри на една следизборна коалиция. Разговорите, насрочени за другата седмица, за принципите на една такава коалиция са добро начало от тази гледна точка. Ако бъдат проведени както трябва и се стигне до разумен резултат, ПП и ДБ ще се наложат като реалистичен вариант за сформиране на следващо правителство.

Общото между ДБ и ПП

Това не изключва изборно състезание между двете формации и претегляне на тежестта на всяка една от тях. При това състезание ще се очертаят релефно и приликите и разликите между двете формации. Общото между тях е следното:

- И двете имат огромно сходство в политическите програми и цели. Всъщност ДБ е формацията, която успя да наложи своите разбирания (смяната на модела “Борисов”) като дневен ред на обществото. Самият Кирил Петков пък е бил сред учредителите на “Да, България”, което е още една демонстрация на идейна близост. Изобщо не е случайно, че Петков и Василев се насочиха веднага към проблемни точки като ББР, ДКК и магистралите, които бяха очертани като фокус на корупционни практики от ДБ още преди години;

- И двата нови субекта не са типичната за България персоналистка партия с един лидер, имащ нещо като култов статус. Най-малкото – те си имат по двама лидери (което коментаторът Ивайло Дичев видя като проблем). Но всъщност има нещо принципно, по което те се отличават от ГЕРБ и ДПС, а и от ИТН, които са партии “на някого”, на някаква личност. ДБ и ПП са по-скоро партии на общности, на групи от хора, които търсят своето представителство.ГЕРБ и ДПС се стремят да омаловажат тази принципна разлика като сведат ДБ и ПП също до “партии на някого” – на Иво Прокопиев, на Америка, на Сорос и т.н. Това, че мислиш другите през себе си не е някаква изненада. Но въпросът не е дали си на “Сарая”, “Тиквата” или на “Харварда”, а защо изобщо трябва да си на някого;

- И ДБ, и ПП имат обща идея за коалиционно управление на България. Именно тази идея трябва максимално да се избистри в разговорите между тях, защото тя е нещо, което силно ги отличава от ИТН. Хората на Слави застанаха зад друга визия – за управление на малцинството с подкрепа на “плаващи мнозинства”. Дотук и ПП, и ДБ дават ясни сигнали, че ще се стремят към дефинирани мнозинства, които да изключват ГЕРБ и ДПС: в крайна сметка не може да променяш модела на предходното управление тъкмо с неговите носители. Това не е някаква дискриминация, както тези носители се опитват да го представят, а елементарна политическа логика.

Между ДБ и ПП има и съществени разлики обаче:

- ПП се опитва донякъде да повтори проекта НДСВ в неговия центризъм – нито ляво, нито дясно. ДБ се позиционира в център-дясното. ПП може да се превърне в класическа европейска либерална формация по модела на движението на Макрон. ДБ е по-скоро силно проевропейска десница, която носи и реформаторския дух и наследство на синьото от 90-те години;

- Макар ПП да не може да бъде категоризирана като персоналистка формация, тя определено залага по-силно от ДБ на личната харизма на лидерите си. Това е и симпатично, но и носи рискове за бъдещето, защото лицата привличат, но в тях всеки вижда това, което му се иска да види;

- ДБ е отстоявала своите тези през годините и е демонстрирала сериозна последователност – някои дори я обвиняват в догматичност. ПП е нова формация, която тепърва ще доказва трайността на разбиранията си;

- ПП подкрепя Румен Радев, докато ДБ най-вероятно ще има свой собствен кандидат за президент. Критиките на ДБ към Радев не са критиките на ГЕРБ и ДПС: че разделял нацията. По-скоро става дума за две различия. Първо, Румен Радев (както БСП) се включи сравнително късно в критиките към модела Борисов и онова, което ставаше в съдебната власт. Всъщност, както Лозан Панов припомни, много скандали (“Цумгейт” например) бяха не само пропуснати от тандема Радев-БСП, но в някои от важните решения в съдебната власт БСП беше и пряк участник. Второ, отношението на Радев към Русия и руските енергийни проекти на Балканите не съвпада с това на ДБ. Макар да има еволюция в поведението на Радев от първите му години на поста, все пак той е принуден да се грижи за русофилските нагласи на електората на БСП. За ДБ е важно пък България да се позиционира веднъж завинаги като европейска държава, която не е разкрачена между Брюксел и Москва. Интересното тук е, че ДБ има сходни критики както към Радев, така и към ГЕРБ в това отношение: в крайна сметка именно ГЕРБ направиха изключително спорния “Турски поток”, който дори Радев започна да критикува.

Има възможности за решение

Въпреки изброените различия една коалиция между ДБ и ПП изглежда напълно естествена и в идейно отношение, и като стил на лидерство, и като идеи за бъдещо управление на страната. Една такава коалиция би могла да стане решението на трудната задача за съставяне на правителство: в крайна сметка мнозинството от българите харесваха служебното правителство с министри Петков и Василев, а едно коалиционно правителство около ДБ и ПП максимално би приличало на него.

Нещо повече, един силен политически субект с център ДБ и ПП би показал, че в България не се раждат само персоналистки, (меки или твърди) националистически формации с популистки уклон. Избиратели привличат и проевропейски партии, които стоят зад ценностите на свободата, демокрацията и толерантността. Големи общности от граждани очакват най-накрая такава политика. Въпросът е ПП и ДБ да не ги разочароват.

*Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.