Да шиеш за H&M: в България е най-тежко | Новини и анализи от Европа | DW | 26.09.2018

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Да шиеш за H&M: в България е най-тежко

Работа до припадък и мизерни заплати: така се шият дрехите за шведския моден концерн H&M в България, Турция, Индия и Камбоджа. Изненадващо е, че най-тежко е положението в България. Ето какво разказват шивачки:

Мизерно заплащане и експлоатация - такива са условията на работа във фирмите-подизпълнителки на шведския моден концерн H&M в България, Турция, Индия и Камбоджа. До този извод стига изследване, проведено от инициативата "Кампания за чисто облекло" (Clean Clothes Campaign - CCC), информират редица немскоезични издания.

Твърди се, че заплатите на шивачките във въпросните фирми често са под минималното възнаграждение в съответната страна. Същевременно са установени "тежки нарушения на трудовото законодателство и на човешките права", се казва още в изследването, цитирано от изданията.

"По 12 часа на ден, 7 дни в седмицата"

Германският "Зюдвестпресе" посочва по този повод, че H&M няма собствени текстилни фабрики. Продукцията на концерна се изработва от 800 фирми-подизпълнители - основно в Югоизточна Азия и Източна Европа - които само формално се водят независими. Активисти от CCC са разговаряли с шивачки от България, Турция, Индия и Камбоджа и са проучили условията на труд. През 2013-та година именно в тези четири страни са работили 60% от всички шивачки, произвеждащи продукция за H&M, посочва "Зюддойче цайтунг" (ЗЦ). 

По време на изследването станало ясно, че най-тежко е положението не в Далечния Изток, а в България, която е членка на ЕС, подчертава "Зюдвестпресе". Български шивачки са разказали, че работят средно по 12 часа на ден, 7 дни в седмицата. В тази връзка "Билд Цайтунг" цитира шивачка от българската фирма "Koush Moda", която казва: "Отиваме на работа сутрин в 8 часа и никога не знаем кога ще си тръгнем. Имало е дни, когато сме работили и до 4 часа сутринта".  

"Зюдвестпресе" посочва, че, според изследването, в българските фирми-подизпълнителки "средната нетна месечна заплата при редовно работно време е била 98 евро, а същевременно минималното нетно трудово възнаграждение в страната е било в пъти по-високо - 204 евро". Дори и с извънредните часове труд и добавките анкетираните не са успявали да преминат прага на бедността, който в България е 269 евро. Да не говорим за изисквания от синдикатите минимален месечен доход от 1110 евро, гарантиращ нормално съществуване и покриващ разходите за наем, здравно осигуряване, храна, образование и др., посочва изданието.

"Резултатите са шокиращи", казва Бетина Музиолек от германската секция на CCC и координаторка на изследването. "И в четирите страни работниците ни разказаха, че в техните фирми е съвсем нормално да се работи и в неделя", разказва тя. В някои фабрики редовно имало случаи на припаднали работници - всяка трета шивачка в Индия и две трети от анкетираните работнички в Камбоджа са припадали поне веднъж на работното си място, посочва "Билд Цайтунг". На това място изданието припомня, че шведският моден концерн H&M има годишна печалба от 2,6 милиарда евро. 

Както в България, така и в Турция, Индия и Камбоджа интервюираните шивачки са признали, че се опасяват от "сериозни негативни последици" за тях, ако решат да се организират синдикално. "Особено в Източна Европа беше изключително трудно да открием хора, готови да говорят с нас", казва Музиолек и добавя, че много работници и служители се страхуват да не бъдат уволнени.

А обещанието за по-високи заплати?

През 2013 година, след срутването на текстилна фабрика в Бангладеш, при което загинаха 1100 души, H&M прие т.нар. "Пътна карта за честно заплащане на труда в текстилната промишленост". Тогава шведският концерн обяви, че до 2018 година всички "стратегически доставчици и подизпълнители" трябва да са подобрили значително условията на труд, а 850-те хиляди работници в тях трябва да започнат да получават нормални заплати, с които да могат да се издържат, припомня "Зюддойче Цайтунг". Пет години след трагедията в Бангладеш от H&M радостно отчитат, че в 594 фабрики с общо 840 хиляди работници вече имало демократично избрани синдикални структури, които представляват работниците пред техните работодатели. А в някои от фирмите дори били въведени "прозрачни схеми на заплащане на труда", се хвалят от шведския концерн.

А обещаните по-високи заплати? "Зюддойче Цайтунг" цитира следния отговор на H&M: "Нашата задача (...) не е да определяме заплатите (...) Работниците трябва да ги договарят със своите правителства.".

ел, аг, зц, бо, ми