Да уеднаквим доходите, пък тогава да мислим за еврото | Новини и анализи от Европа | DW | 01.06.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Да уеднаквим доходите, пък тогава да мислим за еврото

Кога България ще въведе еврото? Влизането ѝ в еврозоната може да бъде ускорено по геополитически причини, но това едва ли ще е от полза. В Румъния са убедени, че е по-важно местните доходи да стигнат западните.

На всеки две години Еврокомисията и ЕЦБ проверяват доколко подготвени са онези страни, които желаят да се присъединят към еврозоната. Въпросните страни трябва да изпълняват т.нар. критерии за конвергентност. Тези критерии  гарантират, че дадена държава е готова да приеме еврото и че присъединяването ѝ към еврозоната няма да застраши самата държава или еврозоната като цяло.

Към днешна дата въпросните критерии не се изпълняват от нито една от седемте страни-кандидатки - България, Румъния, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша и Швеция. Актуалните дискусии сочат обаче, че и някои от страните, което вече членуват в еврозоната, също не изпълняват критериите за конвергентност. Или както призна еврокомисарят по финансите Пиер Московиси: "Проблемът на еврозоната днес се състои в това, че тя не осигурява конвергенцията в страните-членки".

По неговите думи, би трябвало всички страни-членки на ЕС да въведат еврото по възможност най-късно до 2025 година. Това звучи успокоително за страните-кандидатки, защото очакват съвсем конкретни финансови помощи за присъединяването си към еврозоната. Самото присъединяване не се възприема безкритично: в трите югоизточноевропейски държави България, Румъния и Хърватия подкрепата за въвеждането на еврото продължава да спада. Въпреки това целта остава непроменена.

София иска да влезе в „чакалнята” през 2018

„Темата е много важна за нас", каза българската външна министърка Екатерина Захариева. Тя посочва, че България е сред малкото кандидатки за еврозоната, които вече изпълняват критериите за конвергенция. Българското правителство очаква през 2018 страната да влезе в "чакалнята" на еврозоната, т.е. да бъде включена в т.нар. ЕRM-2 (European Exchange Rate Mechanism )

Важно условие за въвеждането на еврото е страната да е престояла поне 2 години в тази чакалня и да е издържала безпроблемно това изпитание. По време на посещението си  в Берлин тези дни, българската външна министърка заяви още, че в този смисъл България ще разчита и на подкрепа от страна на Германия.

Букурещ не бърза

Румъния вече официално се отказа от намерението си да въведе еврото през 2019 година. Премиерът Сорин Гриндяну посочи, че наред с монетарната конвергенция страната би трябвало да постигне и уеднаквяване по отношение на доходите. "Еврото би могло да бъде въведено едва тогава, когато  и доходите в Румъния станат съпоставими с тези в останалите страни-членки на общността", заяви той.

Infografik Karte Eurozone DEU

Карта на еврозоната (в по-тъмен цвят са страните, които още нямат евро)

Професорът по икономика и бивш финансов министър на страната Даниел Даяну вижда обаче и други проблеми освен разликите в заплащането. Пред ДВ той посочи, че значителните разлики в развитието на отделните страни-членки създава рискове за еврозоната. "Съществуващата пропаст между европейския Север и европейския Юг показва необходимостта от спешни реформи", убеден е той. В този смисъл финансовият експерт призова да не се избързва с румънското членство в еврозоната: "По политически и геополитически причини присъединяването ни може да бъде ускорено, но задължително трябва да се отчитат и чисто икономическите фактори", казва Даяну. Според него би било твърде наивно да се смята, че членството в еврозоната ще гарантира икономическото и институционално развитие на страната.

Загреб иска, но не може

Ако зависеше от шефа на хърватската националната банка Борис Вуйчич, страната му бързо би се присъединила към еврозоната. Хърватия, която членува в ЕС от 2013 година, се надяваше до 4-5 години да успее да въведе еврото. Но данните от последния доклад на ЕС за изпълнението на критериите за конвергентност говорят съвсем друго: бюджетният дефицит е над 3% от БВП, а държавният дълг възлиза на близо 80% от БВП. По втория показател максимално допустими са 60 на сто.

Трудно е да се каже кога наистина ще бъдат приети нови държави в еврозоната. Последните кризи обаче показаха на всички участници в този процес - ЕК, ЕЦБ и страните-кандидатки - следното: че докато разликите в икономическото развитие на държавите в сегашната еврозона продължават да създават проблеми, не би могло да се мисли за прием на нови страни. Подобно нещо би било контрапродуктивно – и за едните, и за другите.

Редакцията препоръчва