Да се разориш като индианец | Начало | DW | 22.12.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Да се разориш като индианец

Голям подарък - голямо уважение. Само че през 19 век обичаят на северноамериканските индианци да обсипват с щедри подаръци гостите си довежда мнозина до мизерия. Впрочем, днес това се удава на някои и без този обичай...

Самосъсипия по индиански

Самосъсипия по индиански

Даниъл Кранмър прекалява малко с подаръците - в това го обвиняват канадските власти, когато през февруари 1922 го арестуват заедно с неколцина от гостите му. В продължение на шест дни уважаваният индиански вожд угощава и дарява своите 300 гости - докато накрая остава без абсолютно нищо.

Подаръците включват няколко моторни лодки, две дузини канута, 30 000 одеяла, 1 000 чувала брашно, музикални инструменти и грамофони, купища пари и, разбира се, безброй дрехи и украшения за жените. Само че с тази оргия, носеща индианското име "потлач", вождът нарушава издадения през 1884 закон в Канада, с който се забранява тъкмо този вид масово даряване.

Indianer

Подаръци за всички от сърце

Вината на белия човек

На езика на индианците потлач означава "дар" или "дарявам". С това понятие се обозначава една стара традиция - празник на даряването, който се е провеждал обикновено през зимата. Индианецът, който раздава всичко, което притежава, става моментално пълен бедняк. Затова пък спечелва уважението на своите гости.

Нещо повече: колкото по-ценни са подаръците, толкова по-голямо е уважението, с което се сдобива дарителят. Нищо чудно, че дори главатарите са в състояние да организират само един, най-много два потлача през живота си - повече не могат да си позволят. Затова имат вина и европейците.

Преди пристигането на първите европейци в северозападния край на Америка потлач се провежда по много специални поводи, например когато умре някой племенен вожд или при раждането на първия син на някоя видна личност. С пристигането на белия човек обаче първоначалният духовен и социален характер на потлача се променя и постепенно се оказва все повече изтласкан от материалното мислене. За пръв път в своята история индианците са в състояние да печелят пари с регламентиран труд. По време на Златната треска през 19 век някои дори забогатяват.

Ein junges Mädchen der Kayapo Indianer in Gorotire

Цели племена изпадат в мизерия заради потлача

Ескалация на традицията

Така изведнъж и обикновените индианци се оказват в състояние да практикуват традиционния потлач на горната племенна прослойка. Започва истинска надпревара, в която се включват даже цели племена. Накрая потлачът тотално ескалира: върхът е достигнат с унищожаването на ценни подаръци пред очите на присъстващите.

Така с течение на времето много индиански вождове се разоряват, цели племена изпадат в мизерия. Канадското правителство познава значението на празника на даряването, но вижда и неговата разрушителна сила. Затова през 1884 потлачът бива забранен.

Едва през 1951 държавата отново разреши традиционния празник. Днес всеки, стига да има желание, има право да се разори. Впрочем, в наше време това се удава на някои и без оргията на потлача.

Редакцията препоръчва