Да се научим да разбираме лудостта | Новини и анализи от Европа | DW | 24.03.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Да се научим да разбираме лудостта

Март 2015: един психично болен пилот съзнателно разбива пътнически самолет. Март 2016: терористи се самовзривяват, убиват много хора. Истинско безумие! Знаем твърде малко за извършителите, пише в коментара си М. Лангер.

Германският антитерорист Хорст Херолд, който навремето разследваше престъпленията на "Фракция Червена Армия" /RAF/, бе казал следното за работата си: "Трябва да мислим като противниците си." Според дългогодишния шеф на федералната криминална служба, борбата срещу RAF била като математическа задача - въпрос на трезва преценка.

И до днес Хорст Херолд си остава ненадминат в тези си умения. Той можеше да прониква в мислите на противниците, както никой друг. Казано другояче -трябва да можем да "влизаме" в главите на извършителите, независимо дали става въпрос за терористи, гангстери или пилоти-самоубийци.

Полет 4U9525

И днес, една година след умишлено предизвиканата катастрофа със самолета на Джърмануингс, близките все още се питат защо техните най-близки трябваше да загинат във френските Алпи. Те знаят, че пасажерите и екипажът станаха жертва на болния втори пилот Андреас Лубиц. Какво обаче е подтикнало Лубиц рязко да снижи самолета, същевременно да увеличи скоростта и да убие 149 души от 21 държави?

След катастрофата видяхме много снимки на Лубиц. Снимки на един добре трениран маратонец и страстен делтапланерист. Прочетохме, че младият мъж е прекъснал обучението си за пилот поради депресия. Научихме, че 27-годишният Лубиц е бил на психиатрично лечение, че не е взимал лекарствата си и се е страхувал за зрението си. Разбрахме, че е бил в отпуск по болест. Въпреки всичко това, до последно авиокомпанията го е смятала за 100 процента годен да лети.

Marko Langer Kommentarbild App PROVISORISCH

Марко Лангер

Всички тези неща са ни известни днес. Адвокатът на жертвите говори за поредица от грешки и окачествява Лубиц като "жива бомба със закъснител". Той настоява, че е имало признаци за дебнещата опасност. Ние обаче не знаем същинските причини за лудостта на ко-пилота. Възможно е лекуващите го психиатри да са имали и още информации. Възможно е шефът на Луфтханза Карстен Шпор да е знаел цялата история. И затова пое отговорността върху себе си. В този конкретен случай. А как ще бъде следващия път?

Тънката разделителна линия

Границата между психическото заболяване и лудостта е много тънка. Нишката изведнъж може да се скъса и идеалистът да се превърне във фанатик, в насилник и дори в атентатор-самоубиец. Всеки, който е посещавал някой любим човек в психиатрична клиника, знае това.

Ние знаем твърде малко за тези механизми, за болните мозъци и души на престъпниците, убийците и фанатиците. Знаем твърде малко за лудостта. И докато това не се промени, ще остане ужасното усещане за объркване и безпомощност след подобни убийства. И безсилието на отговорните.

Това чувство не бива никога да побеждава.

Реклама