Да поговорим за доброто име на Цветанов | Новини и анализи от България | DW | 10.04.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Да поговорим за доброто име на Цветанов

Цветан Цветанов иска да съди хората, които в изказванията си по негов адрес в хода на аферата с апартаментите са преминали "границата на нормалното". Но каква точно е "границата на нормалното" в случая с г-н Цветанов?

Коментар от Петър Чолаков:

Зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че има готовност да заведе дела срещу хората, които в изказванията си по негов адрес са „преминали границата на нормалното”. Каква точно е „границата на нормалното” в случая - това ще обсъдим по-долу.

Що е то клевета

Преди това все пак да попитаме за какви дела става дума. Както можем да предположим от контекста, г-н Цветанов вероятно обмисля да заведе дела за клевета (възможно е да се подготвят и такива за обида) срещу тези, които замесиха името му в „Апартаментгейт”. Ясно е също, че истинският проблем за зам.-председателя на ГЕРБ не е в разкритията, че е „напазарувал” евтин имот, а в твърденията, че като висш политик от управляващата партия е замесен в търговия с влияние.

Според чл. 147 от Наказателния кодекс (НК):

 (1) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

Глобата е по-висока (от 5 хиляди до 15 хиляди лева): ако клеветата е направена публично и е разпространена чрез печатно произведение или по друг начин; ако оклеветеният е длъжностно лице и клеветата е по повод работата му; ако отправилият накърняващите думи е длъжностно лице или ако заради клеветата са настъпили тежки последици (чл. 148). Клеветата е умишлено престъпление от частен характер и цялата доказателствена тежест пада върху оклеветения.

В средновековното българско право понятието „клевета” не се използва в същия смисъл, както в сегашния НК. Според тогавашните разбирания, клеветата отговаря на днешното „набедяване” (престъпление от общ характер, чл. 286, НК). Това е тежко престъпление, споменато още в Крумовите закони. Субект на престъплението е „всеки, който лъже пред властта”, а предвиденото наказание е смърт. По-късно Еклогата и Законът за съдене на людете (чл.2) предвиждат на клеветника да бъде наложено същото наказание, което влече деянието, в което той е обвинил другиго.

А каква е съвременната европейска практика? Парламентарната асамблея на Съвета на Европа подчертава, че е необходимо съдът много внимателно да разглежда делата за клевета, тъй като могат да бъдат използвани като инструмент за ограничаване на свободата на словото. А според Европейския съд по правата на човека, политиците трябва да проявяват по-голяма търпимост към критика, отколкото обикновените хора.

Цветан Цветанов

"Няма кой да ме накаже"

През последните години в новоизлюпената демокрация България има редица дела за обида и клевета, заведени от честолюбиви политици. Те дори станаха истински юридически „хит”. В началото на тази година например кметът на Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ) реши да съди заради пост във Фейсбук група, в който се говореше за кражби по време на неговото управление и в който самият той беше наречен „смешник”. Делото беше за 5 хиляди лева. Но след като темата предизвика куп подигравки по негов адрес, градоначалникът се отказа от съдебните действия. Коментарът му беше, че е оттеглил претенциите си, „за да не смятат хората, че аз съм някакъв нагъл човек, който едва ли не се опитва да злоупотребява с властта”. Според Фейсбук групата, „обидила и оклеветила” Георгиев, той бил завел общо 7 дела срещу лица, дръзнали да петнят репутацията му.

В редица случаи престъплението „клевета" не е лесно за доказване. (Но има и такива, в които е: депутатката Елена Йончева например осъди лидера на ГЕРБ Борисов заради думите му, че държавата ѝ плащала милиони за интервюта). И, което е далеч по-важно, спечеленото дело рядко може да изчисти репутацията на опетнения.

Репутацията на Цветанов отдавна е накърнена

Така стигаме до „границата на нормалното” в сюжета с Цветанов. Не оспорвам фундаменталния правен принцип, че всеки е невинен до доказване на противното. Но се осмелявам да твърдя, че в случая с г-н Цветанов понятията „граница” и „нормално” имат особено значение. Защото репутацията на зам.-председателя на ГЕРБ отдавна е накърнена. От години името му не само се спряга в редица скандали (доходи с неясен произход, чрез които са закупени имоти, подслушване на опоненти и пр.), но и той самият е бил, както е популярният израз, „клиент на съда и прокуратурата”. А от 2014 година Борисов практически не се възползва от услугите му в изпълнителната власт. Това не е ли, макар и само частично, един вид признание за накърненото реноме на г-н Цветанов? Борисов също така не скри раздразнението си от знаменателната реплика на Цветанов в хода на „Апартаментгейт” - „няма кой да ме накаже”. „Може да го накаже Господ, могат да го накажат хората, мога да го накажа и аз”, беше коментарът на премиера. За съд обаче не чухме нищо.

Пределно ясно е, разбира се, че когато доброто име на даден политик е под въпрос, това далеч не означава, че той трябва да се превръща в боксова круша или изкупителна жертва. Но в случая с „Апартаментгейт” изглежда, че заплахата, отправена от г-н Цветанов, цели да стресне не само „клеветниците”, а изобщо всички, които дръзват публично да се усъмнят в неговата почтеност. Мисля обаче, че надеждите на г-н Цветанов ще бъдат попарени. Малко вероятно е „змиите” да прехапят езиците си и да млъкнат завинаги. Струва ми се, че г-н Цветанов е доста закъснял в опита си да озапти и обезкуражи критиците си. Те, както красноречиво показаха изказванията на Томислав Дончев, на Йорданка Фандъкова и на самия Бойко Борисов, вече надигат глас дори в собствената му партия.

Реклама