Да остарееш в България | Новини и анализи от България | DW | 01.07.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Да остарееш в България

Към 2050 г. българското население ще се е свило до 5,5 милиона души. Паралелно с това то прогресивно "побелява". Какви са последиците от бързото застаряване на българската нация? Доклад на Световната банка бие тревога.

Демографските разчети показват, че застаряването на българското население е повлияно преди всичко от емиграцията на млади хора и от стремителния спад на раждаемостта. „Страната е по средата на един от най-впечатляващите демографски преходи в света. Според прогнозата на ООН, към 2050 година българското население ще се е свило до 5,5 милиона души, което може да се окаже най-големият демографски срив в историята“, се посочва в наскоро излязъл доклад на Световната банка, озаглавен „Перспективи пред здравословното, активно и проспериращо остаряване в Европа и Централна Азия“. Сред черните демографски рекорди на България е регистрираният през 1997 година най-нисък коефициент на фертилност от 1,09 деца на жена през целия детероден период, посочва докладът. Единственото увеличение на раждаемостта в България през последния четвърт век е свързано с феномена „деца раждат деца“, гласи едно от обобщенията в доклада на Световната банка.

Последиците

Най-големият дългосрочен проблем, свързан със стареенето, е намаляването на дела на хората в икономически активна възраст. Към 2050 година хората на възраст над 65 години ще съставляват около една трета от населението на България. И независимо от вдигането на пенсионната възраст, разходите, свързани с увеличаващия се брой пенсионери, ще растат по-бързо от средствата, които се пестят в системата на образованието заради намаляващия брой ученици и студенти, отчитат експертите на банката.

Предизвикателствата

Успяла да остарее преди да забогатее, България е изправена и пред друг проблем - развитието на социално-лечебна мрежа за осигуряване на дълготрайни грижи за най-възрастните хора. По данни на Световната банка България е на последно място в Европа по дял на средствата, отделяни за грижи и подпомагане на старите и безпомощни хора. За тази цел понастоящем се заделят едва 4% от бюджетите на здравеопазването и социалните грижи, което е в пъти по-малко в сравнение със стойностите в Западна и Централна Европа.

Здравният експерт проф. Божимир Давидов обяснява плачевната ситуация така: средствата за дългосрочни грижи се хвърлят в изграждането и поддържането на огромна система от всевъзможни болнични заведения. „На Запад извънболничната помощ поема 40 до 60% от работата на здравеопазването, а в България е точно обратното. В страната и досега нищо не е направено по стиковането на дейността на здравеопазването и социалните грижи. Изписваните от болниците бедни и самотни стари хора често остават без всякаква подкрепа. Нерядко по “хуманни съображения” те се превръщат в редовни пациенти на многобройните провинциални болници, които използват ситуацията за изсмукване на средства от Здравната каса. На Запад тези системи са строго обвързани и има регламенти как социалните служби да поемат без прекъсване грижите за безпомощни възрастни пациенти, без това да утежнява болничните бюджети. В България има много здравно неосигурени хора, но социално осигурени са всички“, посочва проф. Давидов.

Symbolbild Senioren

Демографското пропадане изправя България пред проблеми, за които все още няма решение

Раздвижване?

Експертът добавя, че все пак има леко раздвижване. От миналата година Здравната каса е приела да реимбурсира три клинични пътеки за дълготрайни грижи за терминално болни, както и за страдащи от тежки и хронични заболявания пациенти, каквито са повечето най-възрастни хора. Идеята е в рамките на продължаващото лечение и рехабилитация Касата да поема всички разходи за лекарства, консумативи и изследвания. Как точно ще се случи това с оглед на състоянието на българското здравеопазване, е въпрос, на който проф. Давидов не може да отговори. На здравноосигурените възрастни хора той препоръчва да потърсят по категоричен начин правата си от българските институции.

Казано накратко: България ускорено „побелява“, но няма обмислена държавна политика по проблемите на стареенето. И вместо да извлича поуки от грешките на другите, тя навярно отново ще се учи от своите собствени. Също както в приказката за умния и глупавия, от която знаем, че умният прави всеки ден нова грешка, докато глупавият повтаря все една и съща.

Редакцията препоръчва