Да не би да искате да живеете в страна като Русия? | Новини и анализи от България | DW | 12.03.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Да не би да искате да живеете в страна като Русия?

Къде предпочитаме да живеем: в едно мирно пространство, каквото е ЕС, или в Путинова Русия, където властват беззаконието и параноята? А. Андреев отправя този въпрос към всички, които виждат България до Русия, а не в ЕС.

Прогнилият ЕС се разпада, световният жандарм САЩ си разиграва коня, а горда България трябва да върви по собствен път и да взима пример от православните братя в Москва…

Българските интернет-форуми бъкат от подобни наивизми, които в общия случай са и крайно неграмотно поднесени. Не ме интересуват онези поръчкови потребители, които пускат такива постинги, защото са наети (или самонаети) като нечии пехотинци в пропагандната война. Интересуват ме хората, които действително споделят този опасно килнат мироглед. Тъкмо към тях имам многобройни въпроси, но в интерес на джентълменската дискусия най-напред ще им призная правото да се съмняват, да недоволстват и да критикуват по няколко пункта:

Да, Европейският съюз се намира в тежка криза. Да, той е разединен и не може да намери своя собствена политика в много области. И спешно му трябва задълбочаване, общо данъчно законодателство, единна външна и отбранителна политика, енергични и вдъхващи доверие лидери.

Да, САЩ (с подкрепата на Великобритания) мълчаливо се възползват от слабостта на ЕС и продължават да налагат идеята за еднополярен свят.

И, да, доколкото съществува някакъв единен „Запад” - и на него понякога не са му чужди лицемерието и двойните стандарти.

За да няма отново реки от сълзи и кръв

Нека сега обаче да видим какво има в другата паничка на кантара. Още първата тежест, която откриваме там, веднага го накланя в полза на Европа: мирът. Днешните поколения не помнят (не помним) ужасяващите войни, но колективната европейска памет ги помни. Тъкмо тази памет превръща ЕС в мирен колос, който често пъти, неадекватно на своя човешки и икономически потенциал, е нерешителен и отстъпчив, само и само за да запази мира. Чудовищната безпаметност на онези, които особено днес подценяват омиротворяващото значение на ЕС, някой ден - недай боже! - отново може да пролее реки от сълзи и кръв на целия континент. Нима човек с поне малко мозък в главата си може наистина да иска нова война, докато ехидно потрива ръце пред немощта и объркването на европейците днес?

Но дори да не е война - как ще я карат малки страни като България, ако не са в ЕС? Ще оцеляват на мускули, заобиколени от гранични и митнически бариери, със собствена нестабилна валута и прескъпи кредити на свободния финансов пазар? Че нали тогава половината им население веднага ще се изнесе на запад, а слабата, непроизводителна и неконкурентна икономика ще се срути за месеци? Нима е нужно много да се напрягаме, за да се досетим кой ще овладее един такъв разграден двор, където върховенството на закона съвсем се е превърнало в чужда дума, а единствените възможни източници на ресурс са корупцията и престъпността? Може би тогава България ще реши „да си върне” Македония, за да си подобри икономическото положение? Хайде, организирайте референдум за излизане на България от ЕС, спечелете го, пък да ви гледаме сеира тогава. Не че ще стане, но нима е възможно да се мисли толкова късогледо?

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Alexander Andreev

Александър Андреев

Онези пък, които тъгуват по съветските времена, искам да попитам: защо се разпаднаха СИВ и Варшавският договор? Само поради наивността на Горбачов ли? Разбира се, че не - такива фундаментални събития никога не са резултат само от нечия слабохарактерност, за тях винаги има обективни причини. Разпаднаха се, понеже вече нямаше пари за поддържането им и понеже (почти) всички съветски сателити пожелаха да ги напуснат. Суверенитет и самоопределение - това е простият отговор, насочен и към онези, които споделят страховете на Кремъл, че „враждебните сили” обграждали Русия. Защото кой може да забрани на една независима държава да членува в ЕС или в НАТО - без значение какви параноични сценарии се разиграват в главата на В.В. Путин? (Да не говорим, че никому и на ум не идва да напада Русия.)

Отвъд кръчмарската дискусия

Да, така нареченият „Запад” има грехове в рубриката „самоопределение”, но общественото мнение в Европа открито обсъжда темата „двойни стандарти” (Косово-Крим), докато в Русия анексията на полуострова и отцепването на Източна Украйна се посрещат единствено с аплодисменти. А чугуненият, мъртъв и тържествен език, на който се изказват по тези въпроси Путин и Лавров, е изваден директно от нафталина на СССР. В сравнение с него западните политици говорят не само по-честно и по-човешки - те са принудени и по-малко да лицемерят, защото обществеността ги гледа под лупа. Докато руската общественост в мнозинството си сякаш предпочита да вярва, да се ентусиазира, да мрази и да следва, нежели да се съмнява и критикува…

С две думи: къде предпочитаме да живеем? В едно мирно и толерантно (без да е идеално) пространство, където правилата се спазват, а отделният човек и отделният гласоподавател имат реална власт и защитени права - или в ничията земя, където властват мизерията, беззаконието, параноята и архаичните възгледи на 19 век? Струва си да мислим за това, докато кръчмарската дискусия се опитва да демонтира ЕС и да запокити България кой знае накъде.

Реклама