Да казваш това, което хората искат да чуят | Новини и анализи от България | DW | 22.09.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Да казваш това, което хората искат да чуят

Има верни критерии, по които хората могат да разпознаят популистките обещания на политиците. Какво отличава българския националпопулизъм и неговите обичайни фрази? Николай Цеков разговаря с четирима експерти.

Популистите предлагат бързи решения на трайни проблеми, но никога не казват как конкретно и на каква цена ще се стигне до желания резултат. Политологът Даниел Кадик от фондация „Фридрих Науман“ различава три типа националпопулизъм в България: „Класическата форма на този политически жанр, която се е появила през 30-те години на миналия век в Европа и се отличава преди всичко със своята ксенофобия, е представен на българската политическа сцена в лицето на партии като „Атака“ и НФСБ. Те нямат отлики от класическите националисти в Европа с изключение на факта, че „Атака“ получава получава пари от Русия, а така нареченият „План Сидеров“ е преписан от националсоциалистите в Германия“, посочва Кадик.

Според германския политолог другите два “популизма” в България са социалният проруски популизъм на БСП и специфичният „проевропейски“ популизъм на Бойко Борисов. Новият "силен човек" в България често се хвали с близостта си до партията на германската канцлерка Меркел, включително и за да подчерта личните си заслуги за отпускането на европейските помощи за България, твърди Кадик. Колегата му Даниел Смилов от софийския Център за либерални стратегии посочва като пример за десен популизъм "консерватора" Николай Бареков, който „защитава“ бедните и миньорите.

Главният редактор на софийското издание на турския вестник „Заман“ Мехмед Юмер поделя българските популистки формации по по-проста схема. „Ако се отчете степента на екстремизъм в посланията на българските националпопулисти, можем да отличим „твърдия“ популизъм на Сидеров от „меките“ изказвания на Бареков, в които няма следи от крайната ксенофобия на атакистите“, мотивира се Юмер.

Кога популизмът е опасен?

Bulgarien Rechtsextremismus Volen Siderov Partei Ataka

"Планът Сидеров" е преписан от националсоциалистите в Германия, твърди Даниел Кадик

Политологът Първан Симеонов от агенция „Галъп“ е на мнение, че популизмът е най-опасен, когато от фазата на площадната демагогия той премине към фаза, в която следва своя собствена идеология. „Популистките движения атакуват политическото статукво и всички партии, които участват в неговото запазване. Тяхната най-удобна платформа е, че са нови, неопетнени и неучаствали във властта. Популизмът се ражда там, където партиите са изгубили своята привлекателност за електората. А това в България отдавна се е случило“, смята Симеонов.

Даниел Смилов е категоричен, че популизмът не трябва да се свежда единствено до демагогия. „В българското предизборно послъгване участват всички партии. Да, има и напълно нереалистични обещания, като разкриването на милиони работни места, затварянето на границата с Турция и прочие. Популистът казва това, което хората искат да чуят.

За разлика от отговорния политик, популистът няма желание да разяснява, да образова своята публика, нито пък да се ангажира сериозно с темата за това, дали желаното е и възможно“, подчертава Смилов. Според него наръчникът на българския избирател за разпознаване на националпопулизма трябва да съдържа фрази от сорта на: „влак-стрела до Бургас“, „тунел под Шипка“, „вдигане на заплатите до средното ниво за Европа“, „разкриване на милиони работни места“, „образователен ценз за гласуване", „възстановяване на могъщата индустрия от времето на социализма“ и други подобни.

Темите, които популистите отбягват

Nikolai Barekov Bulgarien

Популистите атакуват статуквото с претенцията, че са неопетнени от участие в старата власт

Първан Симеонов определя като основни индикатори за наличие на популизъм степента на конкретност в предизборните обещания, включително и това, дали е обяснено как точно могат да се реализират те. Характерно е и това, че популистите категорично отбягват да се занимават със сложни и мъчителни реформи, които изискват дългосрочни усилия - като например тези в здравеопазването или в правосъдието, изтъква Симеонов.

А какво би могло да е следствието от евентуалното идване на власт на националпопулистки формации в България? Според експертите е невероятно да се осъществят намеренията за забрана на ДПС или за затваряне на турската граница. "В Турция са открити достатъчен брой центрове за гласуване, което обезсмисля изборния туризъм в подкрепа на ДПС", казва Мехмед Юмер по повод предприетата от Бареков кампания за блокиране на избирателите, идващи от Турция. Коментарът на Даниел Кадик в тази връзка пък гласи, че акцията на Бареков е поведение на бъдещ диктатор, който еднолично мечтае да определя кой може и кой не може да гласува.

Единственото най-вероятно следствие от евентуалното управление на националпопулисти може да е подновяването и ускоряването на руските енергийни проекти в страната, смятат експертите.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама