Да говорим за ″хора″, не за ″мюсюлмани″ | Новини и анализи по международни теми | DW | 18.04.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Да говорим за "хора", не за "мюсюлмани"

Ислямът върви ръка за ръка с насилието? За да мислиш така, трябва да вярваш, че мюсюлманите обичат да бъдат потискани и едва ли не мечтаят да бъдат убити от терористи, пише Райнер Золих.

Има ли връзка между исляма и насилието? Този въпрос е напълно разбираем - и то не само защото много от мюсюлманските държави страдат от войни, терор и други форми на насилие. Бруталните атентати в европейските метрополии като Брюксел и Париж също бяха извършени привидно "в името на исляма". При това екпертите твърдят, че обезкуражените младежи без перспектива за развитие са особено податливи на радикалните идеи на т.нар. "Ислямска държава" (ИД) и други подобни групировки.

На този фон си струва да обърнем внимание на резултатите от една анкета, проведена сред 3 500 младежи от 16 арабски държави, която бе публикувана от американски институт в сътрудничество със социологическа агенция в Дубай. 78 процента от анкетираните казват, че не биха подкрепили ИД, "дори и тя да упражняваше по-малко насилие". Над половината от участниците в анкетата окачествяват ислямистите от ИД като "най-голямото препятствие за развитието на Близкия изток и Северна Африка". Също над 50 процента от анкетираните младежи твърдят, че религията има "твърде голяма тежест" в техните страни. Съмнително е дали тези резултати са представителни. Но въпреки това си струва да бъдат взети насериозно. Най-малкото те показват, че по тази чувствителна тема не бива никога да прибягваме към опростени обобщения.

Редакцията препоръчва

Ислямът и проблемът с имиджа му

Означава ли това, че ислямът няма проблем с насилието? Подобно твърдение би било твърде елементарно. За съжаление не можем да подминем факта, че в сравнение с другите религии ислямът най-често служи за оправдание на терора и насилието. И извършителите са убедени, че са истински мюсюлмани. Това ще рече, че ислямът има най-малкото проблем с имиджа си. А екстремистите особено често и за съжаление успешно злоупотребяват с него. Твърде елементарно е обаче и обяснението, че всичко това е свързано с отчайващото икономическо и социално положение в тези държави. Качествено ново вътрешно обновление на ислямските страни може да се осъществи, когато в тях се развие пасващо на глобализацията разбиране за религията. А то може да възникне само вътре в ислямската общност. Ислямските реформаторски мислители все още нямат почти никакъв шанс да се наложат над господстващите патриархални структури в много от тези страни, както и в мюсюлманските общности в Европа. Там дискурсът и религиозната практика се определят от консервативните сили. И тези сили са предизвикани не от модернизаторите, а от политическите екстремисти. Те умело използват популистки религиозни лозунги за личните си властови амбиции и мрачни визии за бъдещето и се представят за "по-ислямски" от съответните властници.

Европа все пак може да научи нещо от тази анкета: а именно да не слага всички под общ знаменател. Не бива да говорим само за "ислям" и "мюсюлмани". Ние говорим за хора. Мюсюлманите са едновременно и извършители, и жертви. И особено след провала на Арабската пролет са по-скоро жертви. Никоя друга религия не е дала повече жертви във войни и терористични нападения от исляма. В никой друг регион по света няма толкова голямо потисничество и брутален произвол, колкото в арабския свят. Но има ли това нещо общо с религията? Който вярва, че това е така, трябва сигурно да вярва и, че мюсюлманите почти с удоволствие се оставят да бъдат потискани и едва ли не мечтаят да станат жертва на терористични нападения.

Sollich Rainer Kommentarbild App

Райнер Золих

Не всички мюсюлмани са терористи

Най-голямата грешка, която Европа може да направи, е да постави всички мюсюлмани под общо подозрение. Подобна стъпка пасва идеално на пропагандата на ИД, чиято идеология цели забиването на клин между мюсюлмани и немюсюлмани. Това няма да помогне и с оглед на предизвикателствата пред европейските общества при сегашния бежански наплив.

Фактът, че повечето хора, търсещи убежище в Европа, са мюсюлмани не е най-важният. Същинското предизвикателство произтича от това, че много от бежанците пристигат от държави, в които конфликтите открай време се решават с насилие и потисничество. И религията, което се отнася и до много арабски християни, в много случаи е най-важният фактор за формиране на идентичността им - нещо, което почти никой европеец не може да разбере. Оттук произлизат и недоразуменията. Затова светска Европа никога не бива да свежда хората само до тяхната религия.