Далеч от очите, далеч от сърцето | Новини и анализи от Европа | DW | 25.10.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Далеч от очите, далеч от сърцето

Във Франция започва предизборната борба и правителството реши да разчисти "джунглата" край Кале. Така то се отървава от голям политически конфуз, но няма да реши проблемите на бежанците, коментира Барбара Везел.

Невъзможното изведнъж се оказа възможно: след като преди месец президентът Оланд оповести, че смята да закрие бежанското гето в Кале, френските власти изведнъж намериха 7000 места из страната, където да настанят обитателите на гетото. Години наред Париж не желаеше да предложи някакво прилично решение за тези хора, които се стичаха към северното френско крайбрежие с надеждата да продължат към Великобритания. Обичайният отговор гласеше: "Навсякъде е пълно."

Лагерът като символ на политическото малодушие

Така наречената "джунгла" край Кале всъщност е резултат от една френска миграционна политика, която си заравя главата в пясъка. Лагерът илюстрира и провала на правителството на Оланд, което поради политическа нерешителност все бягаше от отговорност. Защото условията на живот край Кале са добре известни от години, а тази огромна нова "джунгла" в периферията на пристанището възникна едва след като бяха закрити други лагери, чиито обитатели не получиха подслон другаде.

Това бежанско гето беше срамно петно. През лятото там вонеше до небесата, а през зимата всичко потъваше в кал. Лондон и Париж обаче се правеха, че нямат нищо общо с него. Британците бяха изнесли граничния си контрол на френска територия, а от това следваше, че грижата за хората е френско задължение. Париж обаче смяташе, че мигрантите са британски проблем и също не вършеше нищо. Раздвижването настъпи едва с наближаването на изборите, защото крайно десният "Национален фронт" успешно използва "джунглата" като муниция срещу правителството.

Срам за цяла Европа

В началото на бежанската криза Великобритания набързо се скри зад Ламанша. Както обикновено Лондон демонстира нулева солидарност. А поради страха си от крайно десните, Париж не смееше на висок глас да се застъпи за по-хуманна бежанска политика и просто извръщаше глава. И едва след като медиите превърнаха "джунглата" в наболял проблем, политическото неудобство стана толкова голямо, че не можеше повече да се игнорира.

Уви, това не е история с добър край. Защото мигрантите ще бъдат пръснати из цяла Франция, но как ще изглежда бъдещето им – никой не знае. Не ги уведомяват за правата им, няма оповестен хуманитарен ангажимент – освен обещанието за няколко спокойни седмици във френската провинция.

Барбара Везел

Барбара Везел

Лагерът си отива, проблемът остава

След няколко месеца много от тях със сигурност пак ще се отправят към морето и пак ще се опитат да напуснат Франция. Други пък отсега бързо се укриха в околностите на Кале, защото не са се отказали от надеждата все пак да прекосят Ламанша. Тези хора ще се групират в нови спонтанни "лагери", където животът им ще бъде още по-труден, отколкото в "джунглата".

Френското правителство ще си отдъхне, когато лагерът изчезне, а хората се пръснат из страната. Но проблемът на "джунглата" изобщо не е решен, той просто е преразпределен. Само че за Париж сякаш важи принципът "Далеч от очите, далеч от сърцето". Когато медиите престанат да информират за хуманитарната катастрофа в Кале, темата бързо ще бъде забравена.

Дали обаче една човечна и отговорна политика наистина изглежда така?