Дай си ми името, нà ти си славянщината! | Новини и анализи от Европа | DW | 15.08.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Дай си ми името, нà ти си славянщината!

Македония и Гърция си разменят ирационални аргументи в спора за името. Гръцките националисти се позовават на античността, македонското правителство се опитва да навакса национална идентичност, пише германският ФАЦ.

Македония изпреварва по паметници всички балкански страни, хапливо отбелязва „Берлинер Цайтунг”. С ирония за тези паметници пише и Михаел Мартенс във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (ФАЦ). Но неговият сарказъм е насочен и към Гърция:

„В разгара на летния сезон македонското Външно министерство официално протестира пред Атина и поиска да бъде прекратена „националистическата реторика” срещу македонски туристи в Гърция. Става дума за акцията на гръцки националисти, които посрещали на границата македонските туристи с неособено гостолюбивото скандиране „Македония е гръцка!” Според властите в Скопие, няколко автомобила с македонска регистрация били омазани с националистически лозунги. Съответните снимки се въртят в мрежата, а всичко това сякаш предизвестява нова ескалация в спора за името. Този дългогодишен конфликт наистина е безкръвен, но въпреки това нанася големи вреди на стабилността в региона. Гърция от доста време пречи на Македония по пътя ѝ към членство в НАТО и в ЕС.”

Македонци ли са славомакедонците?

И швейцарският „Нойe Цюрхер Цайтунг” критикува пречките, които Атина поставя пред Скопие. В своята статия Михаел Мартенс припомня още, че в южната българска съседка е разпространено схващането, че единствено гърците могат да се наричат македонци, защото Македония е гръцка провинция още от времето на Александър Велики. „Според гръцките възгледи никой друг няма право на името „Македония”, а така наречените „славомакедонци” са просто наследници на някакви номади, които незаконно са си присвоили титлата. Гърция настоява да се промени не само името на страната, но и името на гражданите ѝ, понеже те самите нямали никаква представа какви са всъщност, докато Атина много добре знаела, че „славомакедонците” не са никакви македонци.”

Standbild Evropanorama

"Порта Македония" - всяка прилика с други образци е съвсем случайна

Както е известно, миналия месец гръцкият премиер Самарас отказа среща с македонския си колега Груевски. По този повод авторът на статията във ФАЦ стига до извода, че спорът за името е една от малкото позиции, по които Гърция в момента може да демонстрира външнополитическа сила – и правителството прави тъкмо това. „Македония пък се брани срещу гръцките предизвикателства със съвсем подобни ирационални средства,” четем по-нататък в публикацията.

Проектът "Скопие 2014"

В Скопие в момента се работи на няколко от най-забележителните гигантски строителни площадки в Европа. Паметници, мостове, павилиони, триумфални арки, каменни конници, шадравани, площади, министерства, административни сгради, пищен национален театър, огромен археологически музей и горди лъвове върху каменни постаменти – всичко това вече е част от облика на македонската столица.

Въпреки икономическата криза в Скопие се строи с темпове, непознати другаде на Балканите. За цената управниците дълго мълчаха, но през април най-сетне оповестиха, че всичко струвало общо 208 милиона евро. Според изчисленията на опозицята обаче, цената е поне 500 милиона, ако не и един милиард. Бюджетът, който изпълняват в Скопие, е труден за разшифроване, така че в момента никой не знае колко точно пари са изхарчени. Вижда се обаче, че се влагат значителни суми, като имаме предвид, че става дума за едва половинмилионната столица на една от най-бедните държави в Европа. А пък там, където не възниква ново строителство, старите обекти получават нови имена. Скопското летище беше кръстено на Александър Велики, част от автомагистралата – на баща му Филип. Александър е увековечен и с огромен паметник на централния площад в Скопие, за който се твърди, че струвал 11 милиона евро. Официално произведението се нарича „Войн на кон”, но всичките знаят, че конят се казва Буцефал. Многобройни паметници са посветени на славянските бунтовници срещу османското господство.” Според Берлинер Цайтунг, проектът „Скопие 2014” е погълнал поне 200 милиона евро, а паметникът на конника – около 10.

Да си построиш... история

Brunnen mit Alexander dem Großen in Skopje

Фонтанът с паметника на Александър Велики в центъра на Скопие

Михаел Мартенс поставя целия проект „Скопие 2014” под един общ знаменател: македонците подсилват самочуствието си като нация. „Македония се опитва да създаде впечатлението, че е могъща държава, чийто народ вече от столетия притежава утвърдена идентичност. Това е пренесена в миналото защитна реакция срещу Гърция, която отрича съществуването на македонска нация, а отчасти и срещу България. Този спор от самото си начало е ирационален и се корени в Балканските войни от 1912-1913, когато сърбите, черногорците, българите и гърците почти изцяло успяват да изтласкат османците извън Европа. Според много научни трудове и книги, в онзи момент малко повече от половината от историческия регион „Македония” се паднала на Гърция, 40 процента на Сърбия, а останалото – на България.

Когато Скопие е бил Юскюб

Но дори това твърдение е на глинени крака, защото в Османската империя просто няма провинция Македония. Тогава на каква база е изчислено това разпределение на територията? Германо-турският историк Фикрет Аданир обяснява, че през XIX-ти век територията на Османската империя била организирана на вилаети - по подобие на френския модел с департаментите. Териториалната плячка, която през 1912-1913 година делят Белград, София и Атина, обхваща само три османски вилаета: Юскюб (Скопие), Монастир (Битоля) и Селаник (Солун). В Истанбул по онова време никой не използва името „Македония”, а дори славянското население в региона не се самоопределя категорично като македонско. Гръцките националисти твърдят, че само областта между днешните северномакедонски градове Битоля и Охрид навремето е била в границите на античната македонска държава. Според тях, по-голямата част от територията на бившата югославска република Македония изобщо не влизала в тези граници, поради което днешните македонци нямали право да се наричат така. "Да забраняваш на славянските македонци да се чустват македонци с такъв аргумент е все едно да се позоваваш на неолита, за да докажеш едно или друго,” саркастично отбелязва Михаел Мартенс на страниците на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” и завършва с не по-малко саркастична поанта:

„Но има и добра новина. Поне по време на отпуските много македонци очевидно не се поддават на тази зараза. За тях Гърция си остава най-популярната туристическа дестинация. Македонските туристи обичат гръцките плажове, защото тяхната родина няма достъп до море. А пък гръцките хотелиери обичат парите на македонците, защото тяхната родина няма достъп до кредити.”

АГ, ФАЦ, БЦ, НЦЦ/А. Андреев; Редактор: Е. Лилов

Редакцията препоръчва

Реклама