Г-н Ердоган, тук не сме в Турция | Новини и анализи от Европа | DW | 05.10.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Г-н Ердоган, тук не сме в Турция

Да, подигравателното стихотворение на германския сатирик Бьомерман по адрес на Ердоган наистина си беше проява на лош вкус. Но решението на прокуратурата да прекрати разследването срещу него е съвсем правилно. Ето защо:

Коментар от Сузане Шпрьоер:

Спор няма: подигравателното стихотворение по адрес на Ердоган, което германският сатирик Ян Бьомерман изрецитира по телевизията, си беше наистина проява на лош вкус. Няколко фрази в това стихотворение са на толкова ниско ниво, че не искам да ги цитирам - както навярно си спомняте, между другото ставаше дума и за секс с животни. Да не говорим, че текстът освен всичко друго възпроизвежда и някои абсурдни, безпочвени клишета за турците.

Да обидиш важна особа

От половин година насам прокуратурата в Майнц разследва сатирика по подозрението, че е обидил турския държавен глава. Днес решението ѝ вече е налице: Бьомерман няма да бъде изправен на подсъдимата скамейка, следствието се прекратява. И това е съвсем правилно.

Човек веднага се пита: но как е възможно, след като въпросното стихотворение просто бъка от грозни и обидни изрази? Думи, от които лично на мен ми се повдига.

Ами да, възможно е. Нещо повече дори: това е единственото правилно решение. Защото стихотворението, излъчено в едно сатирично предаване по Втора германска телевизия ZDF, не целеше нито преднамерена обида, каквато визира чл. 185 от Наказателния кодекс, нито пък обида на „органи и представители на чужда държава” според чл. 103, който, впрочем, трябва да бъде отменен.

Прокуратурата не е установила „с необходимата сигурност”, че сатирикът е действал преднамерено с цел да обиди турския президент. Защото самият Бьомерман изрично каза в предаването си, че с това стихотворение прекрачва границите на сатирата. Че всъщност подобни текстове не са позволени. Че такова опозоряващо стихотворение не бива да се излъчва и затова може да бъде свалено от програмата. Както и стана. След като предаването беше излъчено, ZDF отстрани от архива си пасажа, предизвикал скандала. С две думи: действията на Бьомерман бяха целенасочена провокация.

Сузане Шпрьоер

Сузане Шпрьоер

Но и хитроумна игра с правилата, каквато често практикуват сатиричните предавания, които използват преувеличения, хумористични хиперболи и непозволено прекрачване на границите, за да накарат публиката не само да се разсмее, но понякога направо да се задави от предизвикателството. Както стана в този случай, който си има и предистория. В друго сатирично предаване на Първа програма ARD седмици по-рано беше излъчена сатирична песничка, която се подиграваше със затегнатата цензура и потискането на свободното слово в Турция. Въпросната песничка без съмнение беше сатира, позволена от германските закони, но независимо от това турският президент повика германския посланик и поиска видеото да бъде заличено от архива. Но то не беше изтрито, а със следващия скеч Бьомерман просто заби острието на сатирата още по-дълбоко. И целта му беше не да обиди човека Ердоган, а да разкритикува неговата политика.

Важен сигнал към всички деспоти по света

На същото мнение е и прокуратурата, която с решението си категорично застава на страната на свободното слово и творческата свобода. Съвсем правилно. Защото дори когато е безвкусна, една сатира си остава сатира - и не подлежи на наказателно преследване в Германия. За разлика от Турция, където президентът Ердоган с твърда ръка преследва журналисти, хора на изкуството и изобщо всички противници на неговия режим, а свобода на словото просто вече не съществува - както, впрочем, току-що изпита на гърба си и Дойче Веле.

Случаят „Бьомерман” още не е окончателно приключен, защото през ноември съдът в Хамбург ще се произнесе по все още висящия граждански иск. Независимо от това обаче решението на прокуратурата е важен сигнал към всички деспоти по света. В Германия свободата на словото и на творчеството е формулирана много широко и закриля включително и онези произведения, които никак не ни харесват - както на мен не ми харесват изразите в „опозоряващото” стихотворение на Бьомерман. Ще го кажа с думите на Роза Люксембург: „Свободата - това винаги е свободата на инакомислещите”. И тъкмо в това се състои нашата демокрация.

Редакцията препоръчва