1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Гюнтер Грас (1927-2015)
Гюнтер Грас (1927-2015)Снимка: picture alliance/dpa//Agencja Gazeta/D. Sadowski
Литература

Гюнтер Грас: човекът-динамит

Александър Андреев
16 октомври 2017

Ще го запомним не само със забележителния му литературен талант, но и със застъпничеството му за слабите и беззащитните. Навършиха се 90 години от рождението на Гюнтер Грас - писателя, който неведнъж взриви Германия.

https://p.dw.com/p/1F6vr

„Динамит при динамит отива” - така реагира един консервативен германски политик, когато Гюнтер Грас получи Нобеловата награда за литература. Защото Грас открай време наистина умееше да взривява обществения дебат в Германия. Той беше представител на една заглъхваща традиция: традицията на политическата литература.

Единствената му тема: Доброто и Злото

Когато излиза първият му роман "Тенекиеният барабан", станал междувременно легендарен, Гюнтер Грас едва ли съзнателно мечтае за кариерата на национален литературен "синоптик", който поема риска да се занимава дори с най-смразяващите факти от германския обществен климат. Забележителният му литературен талант едва ли може да намери по-подходящо време и място от следвоенна Германия - една страна, разпъната между дълбоката печал, катарзиса и стремежа да се събуди от националсоциалистическия кошмар. Късметът и закономерността приобщават младия Грас към един от най-висококачествените, динамични и напредничави литературни кръгове в Европа - "Група 47", а оттам насетне съдбата му сякаш е предрешена. И останалите два романа от "Данцигската трилогия" - "Котка и мишка" и "Кучешки години", и по-късните "Месна упойка" или "Срещата в Телгте", са книги, превръщащи най-дълбинните, мрачни, но и възвишени измерения на онова, което за удобство се нарича "национална душа", в дълбока и сугестивна, в игрива и ефирна, в запомняща се за цял живот литература. Така че през следващите десетилетия дори структуралистката и постмодернистката критика с респект оставят без много коментари "баналността" на единствената му тема: Доброто и Злото.

Именно невероятният инстинкт на Гюнтер Грас за Доброто и Злото постепенно го превърна не само в литературна, но и в политическа и в крайна сметка в морална инстанция за (западно-) германците. Неговият ангажимент за малцинствата, но и за мнозинството на слабите, бедните и беззащитните, не беше просто някаква лицемерна поза - някогашният каменоделец Гюнтер Грас бе запазил от онова време не само яките си като лопати ръце, но и трезвото здравомислие, рефлекса на някогашното пролетарско хлапе от Данциг, на Оскар Мацерат, който не желае да порасне и да стане част от враждебния, пресметлив свят на богатите и силните. Още преди 17 години, когато източноевропейците еуфорично се надяваха, че животът им бързо ще се подобри, писателят далновидно диагностицира една опасност, която днес е реалност за мнозина. В един наш разговор той каза:

„Докъм осемдесетте години капитализмът на Запада беше все пак малко или повече цивилизован, той беше принуден да сключва определени социални договорености, имаше социално пазарно стопанство. Но в началото на 1980-те години, когато на власт дойдоха Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, всичко това беше изхвърлено на боклука. Постепенно се наложи един тип капитализъм, който се самонарече неолиберализъм, но всъщност се върна към най-ужасяващите методи на 19 век, към Манчестърския капитализъм. Ето, че сега и Източна Европа се сблъсква с този вид капитализъм, а това е ужасно. Този капитализъм вече няма никаква критична противотежест, той е последната оцеляла идеология, която все по-често се държи като вече загиналите идеологии - със своя собствена догма. Тази идеология казва например: пазарът ще уреди всичко. Твърди го дори в региони, където пазар все още няма. И още нещо: все по-често големи, влиятелни групи по интереси, като петролните концерни например, започват сами да определят цените. Тоест, пазарното стопанство вече не функционира дори в капиталистическата система. Човек понякога има чувството, че се появява някаква нова ирационалност в тази инак претендираща за разум система, а това може да доведе до саморазрушаването и на капиталистическата система. А какво идва след това - никой не знае.”

1970 година: Гюнтер Грас (в средата) с германския канцлер Вили Бранд и писателя Хайнрих Бьол
1970 година: Гюнтер Грас (в средата) с германския канцлер Вили Бранд и писателя Хайнрих БьолСнимка: picture alliance/AP

Един тъмен епизод

Ореолът на Гюнтер Грас като политически ангажиран писател силно се нащърби, когато през 2006 година в една своя автобиографична книга той внезапно призна, че през Втората световна война, на 17-годишна възраст, се е записал като доброволец в СС. Всъщност, именно този факт сякаш най-убедително илюстрира трагичната разкъсаност на цяла една страна и на две поколения германци, преживели (а и съучаствали в) престъпленията на нацистите.

До края на живота си Грас остана драматично впримчен в германската история, на която по един или друг начин бяха посветени последните му книги. Трябва да му се признае обаче, че до последно остана и здраво стъпил на двата си крака - в самата сърцевина на германското и европейското общество, на дистанция от политиката, която наблюдаваше критично изпод рунтавите си вежди. Защото политиците яздят праволинейното време, а той, както сам го формулира в един наш разговор, пишеше тъкмо срещу изтичащото време.

*****

Припомняме Ви и тази фотогалерия:

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Какво ли би станало, ако "Възраждане" дойде на власт?

Какво си позволява "Възраждане"?

Георги Лозанов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница