Гърция: Системата ″мой човек″ си остана непокътната | Новини и анализи от Европа | DW | 20.12.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Гърция: Системата "мой човек" си остана непокътната

В Гърция всичко си остана по старому: държавната администрация отново набъбна, дори уволнените за тежки злоупотреби бяха върнати на работа, а старият клиентелизъм избуя още по-нагло от преди, пише НЦЦ.

Премиерът Ципрас и президентът Павлопулос

Премиерът Ципрас и президентът Павлопулос

Най-новите икономически данни на страната само на пръв поглед изглеждат оптимистично: след срив с 25 процента от 2008 г. насам, през 2017 гръцката икономика отбеляза ръст от 1,4 процента – но това бе най-ниският в целия ЕС. Безработицата това лято падна под 20 процента - от 27,5 на сто през 2013 година. Но тя щеше да е значително по-висока, ако половин милион гърци, сред които и 180 хиляди с висше образование, не бяха напуснали страната от началото на кризата. Отрезвяващо е заключението в последния доклад на Световния икономически форум за конкурентоспособността: по този показател Гърция е предпоследна в ЕС, по-зле е само Хърватия.

Авторът на публикацията в „Нойе Цюрихер Цайтунг“ (НЦЦ) Екехард Крафт обяснява, че бюджетът на страната е бил консолидиран масивни промени в данъците. Според него, данъчното бреме днес е още по-неравномерно разпределено от преди, а правителството и финансовите органи не са били способни или готови да противодействат на укриването на данъци. Постигнатият бюджетен излишък пък правителството се кани да използва за нови подаръци в социалната сфера и за нови назначения в обществения сектор - което не е учудващо, тъй като през идната година предстоят избори.

Всичко това напомня печално на старите практики, четем по-нататък в публикацията. Управляващите нямат никаква дългосрочна визия за страната, което констатира също и Международният икономически форум: в неговата класация страната заема 135-то място от общо 140 страни.

Държавните фирми бяха пощадени

Редакцията препоръчва

По време на кризата се очерта една трайна тенденция в курса на управляващите, констатира изданието и обяснява: „Те се отнесоха много по-благосклонно към заетите в администрацията и към държавните предприятия и фирми. Заплатите и там бяха съкратени, но почти нямаше уволнени хора - в най-лошия случай имаше предсрочно пенсионирани, докато в същото време стотици хиляди, заети в частния сектор, останаха без работа. Дори малцината държавни служители, които бяха съкратени заради груби нарушения на техните служебни задължения, бяха върнати на работа от сегашното правителство“. 

В резултат на това числеността на държавната администрация отново набъбна почти до старите си размери от 2010 година. По-ефективна и по-професионална обаче тя не стана. Провалът на държавния апарат си пролича особено трагично по време на унищожителния горски пожар в Атика през това лято, в който загинаха близо 100 души: никой не се сети да евакуира хората навреме, а пожарната и полицията действаха лошо и напълно некоординирано.

Проявите на непотизъм и клиентелизъм изобщо не са изчезнали, дори обратното - днес те се практикуват, може би, още по-нагло от преди, пише Екехард Крафт и дава няколко примера: премиерът Ципрас назначи свой братовчед на важен пост в правителството, а бащата на Никос Папас, министър от кабинета и близък довереник на гръцкия премиер, оглави одържавената транспортна компания в град Солун.

Особено възмущение породи назначаването на стар приятел на Ципрас като специален съветник по стратегическото планиране – без човекът да има някакъв опит и познания в тази област. Така че от келнер той стана съветник на премиера. И това не е всичко: процедурата за оценяване и избор на кандидатите за високи постове в отделните министерства на практика се заобикаля по напълно непрозрачен начин, въведен навремето от тогавашния вътрешен министър Павлопулос, който днес е държавен глава. Де факто става дума за система, която позволява да се избират „свои хора“, констатира НЦЦ.

Съдебната система пък стана още по-тромава и абсурдна - съдебните процедури отнемат средно по 52 месеца – по този показател Гърция е по-зле от 154 други държави.

Защо спасиха Гърция?

Заключението, което швейцарското издание прави, е следното: старата система оцеля, което е следствие (може би неволно) и от спасителните програми за Гърция. Именно на това обърна внимание още миналата година депутатът от либералната партия „Тo Potami" Милтос Киркос пред Европейския парламент. Но основната цел явно и бездруго е била съвсем различна, пише изданието: Гърция бе спасена, не за да бъде реформирана, а за да не се допусне излизането ѝ от еврозоната. Колко голяма е нуждата от реформи показва едно допитване до висококвалифицирани гърци, напуснали страната: като първа причина за решението си те посочват незачитането на личните качества и компетенции, както и корупцията. Икономическата криза идва чак на второ място.

Екехард Крафт е историк, който живее и работи в германската провинция Баден-Вюртемберг.

Реклама