Гърция: нежеланото етническо многообразие | Новини и анализи от Европа | DW | 03.05.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Гърция: нежеланото етническо многообразие

Гърция има проблем със своята етническа история. При това историческото многообразие на гръцките градове е привлекателно за туристите. Някои гърци се опитват да поемат по нови пътища, но държавата не ги подкрепя.

Griechenland - Synagoge Veria (DW/F. Schmitz)

Синагогата във Верия

Посетителка от Израел се разплаква, когато в най-старата синагога в северна Гърция Еви Меска разказва за страданията на евреите в нейния град Верия, които са били депортирани в концлагера Аушвиц. Накрая двете жени се прегръщат. Това място е свято, казва Еви. "Тук жестоко са избити хора, също и малки деца. Само защото не съответствали на светогледа на другите. Тук човек разбира, че човечеството трябва да бъде обединено", споделя Еви Меска. Тя дълбоко съжалява, че хората във Верия почти не дискутират разнообразната етническа история на града. Мнозина дори не знаят, че в града има синагога. Точно тук, където на брега на реката е проповядвал апостол Павел и където евреи, християни и мюсюлмани са съжителствали мирно векове наред. Всичко това е потънало в забрава. Еви Меска не иска да се примири с това положение и по своя инициатива отваря историческата синагога за посетители.

Историята като гражданска инициатива

Един-единствен човек от градската управа ѝ помага. Той ѝ предава ключа на синагогата и издейства разрешение от еврейската общност в Солун. Отскоро синагогата е отворена за посетители и Еви Меска е назначена на работа. "В началото правех всичко на доброволни начала. Стоях тук с моя мобилен телефон и чаках посетителите. Един любезен съсъд ни предостави тоалетната си за общо ползване", казва тя. И до днес градската управа не е успяла да постави тоалетна за посетители. "Нещата потръгват полека-лека, но липсва организация. Много хора в града имат интересни идеи, но в повечето случаи те се провалят. Това е огромен проблем в Гърция. Не обвинявам никого. В страната все пак има много хора, които са отговорни. Ако най- сетне тези отговорни лица се разберат помежду си и поемат отговорност, ситуацията ще се подобри значително. Виновни са обаче не само политиците. Ние, гражданите трябва да променим своя манталитет и да се отворим към посетителите", споделя Еви Меска и допълва, че промяната започва "у всеки един от нас".

Антисемитизмът спира развитието

Все още не се е разчуло, че синагогата е отворена за посетители. Изглежда почти никой във Верия не забелязва, че старият град на брега на реката се е превърнал в привлекателен център за туристите."Хиляди хора от различни религии пристигат тук и обикалят стария град. Това, което разказва старият градски център за историята на Верия обаче, не се вързва с представите на гърците за модерна Гърция. Тази представа се изчерпва с православието и античността, с която те толкова се гордеят", споделя Еви Меска. Точно сега, след подписването на Преспанското споразумение този национализъм придобива агресивни форми. "Някои хора тук не искат тъмнокожи или евреи в града и се оплакват" казва Еви. Според нея, антисемитизмът представлява сериозен структурен проблем. "Получих като подарък Давидова звезда и я носех на шията си. Срещнах трима души по пътя за в къщи. Един познат ми каза да се пазя от фашистите, които щели да ме пребият. Вторият заяви, че еврейската вяра била като вуду и трябвало да нося християнски кръст. А третият, който е вярващ християнин, ме попита дали не съм полудяла и не съм станала еврейка. Той ми каза, че в такъв случай щял да ме изгони от магазина си и щял да ме прати по дяволите", казва Еви.

Между просвещение и национализъм

Адвокатът Йоргос Лиолис не е изненадан от това поведение. Той е роден във Верия и е написал първата книга за еврейското население в града и избиването му от нацистите. Започнал проучванията си в края на 1990-те години. Навремето никъде не се споменавало за еврейската общност в града. Това го озадачило и той започнал да събира още информации. Тази задача обаче се оказала доста трудна. "Хората тук не искаха да говорят за това", казва той. Неговата книга "Сенките на един град" става повратна точка за Верия. Хората започват да дискутират миналото. Надига се и съпротива. "Обвиниха ме, че съм бил служител на еврейската общност и агент на Мосад. Много хора тук възприемат дебата за тази част от историята като оскърбление. Съществуват много предразсъдъци към еврейството. Някои казват, че то било сатанинско или пък било властови инструмент на масоните", споделя  Йоргос Лиолис.

Образование срещу страха

Според него причините за тези предразсъдъци се коренят в националистически ориентираната образователна система, която води до създаването на твърде селективни представи. За разлика от Солун обаче, Верия никога не е била антисемитски град. Хората са живеели хармонично. Много граждани на малкия град са помагали на евреите по време на нацистките преследвания. Днес от това няма и следа. "Векове наред етническите групи са живели заедно в голяма Македония, която е била част от Османската империя. И когато през 1912 година регионите Македония и Тракия стават част от Гърция, мнозина искат да бъде създадена една културно хомогенна държава. Изведнъж мюсюлманите и евреите стават малцинства и това предизвиква страх", казва Йоргос Лиолис. Той си мечтае за по-добро законодателство по отношение на расизма и антисемитизма, и за култура на открит диалог. При това разчита най-вече на образованието. "Трябва да започнем с младото поколение. Още в училище трябва да се говори за проблеми като расизъм и антесиметизъм. За тази цел трябва да бъдат преработени и учебниците. В сегашните учебници има много националистически наративи. Това че гърците били избраният, по-добър и героичен народ. Преди всичко хората трябва да разберат, че от етническото многообразие не произтича никаква опасност", заключава той.

Редакцията препоръчва

Реклама