Гърция: маслини или високи технологии? | Новини и анализи от Европа | DW | 09.03.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Гърция: маслини или високи технологии?

Покрай разправиите на Гърция с еврогрупата, малцина обръщат внимание на принципния въпрос каква икономика е необходима, за да се съвземе страната. Защото е ясно, че само с маслини и портокали тя няма да спре кризата.

Гърция е известна с туризма и селското си стопанство. През миналата година страната беше посетена от 22 милиона туристи, което представляваше нов рекорд. В отглеждането на маслинови дървета тя е на трето място в света след Испания и Италия. И в двата бранша Гърция има възможности за растеж, макар и не особено голям.

Броят на туристите може да бъде увеличен до 24 милиона годишно, посочва икономическо изследване на консултантската компания МакКинзи. В селското стопанство Гърция би могла да заложи повече на биоземеделието и на местната преработвателна промишленост. “Би било съществен напредък, ако гръцкият зехтин не се преработва вече в италианските, а в местни рафинерии”, казва проф. Кристоф Шаласт от Франкфуртската школа по финанси и мениджмънт.

Нужна е смелост за нещо ново

За да се съвземе икономиката, в дългосрочна перспектива Гърция не бива да разчита само на туризма и селското стопанство, защото те не са в състояние да осигурят трайното благосъстояние на обществото, смята Александър Критикос, директор на Германския институт за икономически изследвания в Берлин. “Ако заложи единствено на тези два бранша, страната трудно ще се стабилизира, а и би изостанала от развитите индустриални държави в еврозоната, които непрестанно обновяват индустрията и технологиите си”, изтъква той.

Освен това гръцките фирми са твърде малки. “Повечето гърци работят в предприятия с не повече от десетина служители. Това оскъпява производството и прави малките фирми неконкурентоспособни на европейския пазар”, посочва Критикос. Според него Гърция би трябвало да заложи на технологиите на бъдещето, които обещават шансове за растеж - например в областта на информационните технологии, фармацевтичната индустрия и енергийната техника.

"Загадката на липсващия гръцки експорт"

Засега обаче Гърция прахосва своите “високопроизводителни ресурси”, поради това, че силното държавно регулиране ограничава развитието на иновативния сектор и принуждава много от специалистите да си търсят работа извън страната. Според актуална статистика, 85 на сто от гръцките учени междувременно работят в чужбина. Това означава, че страната доброволно се лишава от един огромен потенциал, казва Александър Критикос.

Griechenland Tourismus Ägäis Insel Thassos

Цялата гръцка икономика засега се държи на туризма и земеделието

Изследване от 2014 г., направено по поръчка на Европейската комисия, също стига до извода, че свръхрегулацията и закостенелите бюрократични структури пречат на гръцката икономика да бъде конкурентоспособна. "Загадката на липсващия гръцки експорт", както беше озаглавено въпросното изследване, може да решена само с помощта на структурни реформи.

Влиянието на държавата върху гръцката икономика е сравнимо отчасти с икономическите системи в бившите социалистически страни, изтъква Кристоф Шаласт. От тези реформиращи се страни Гърция би трябвало да се поучи - например в осъществяването на структурните реформи и внедряването на нови индустрии. Според Шаласт, Гърция би могла например да развива автомобилна промишленост - като произвежда или сглобява автомобилни части за чужди фирми, по примера на Чехия и Румъния. Експертът е убеден, че тези реформи и иновации Гърция трябва да извърши, оставайки в еврозоната. За пример той посочва страни като Португалия, Испания, Ирландия и балтийските държави, които успяха да се съвземат от кризата, без да се отказват от еврото.

Назад към драхмата?

Директорът на икономическия институт Ифо Ханс-Вернер Зин е на различно мнение. Той смята, че Гърция има икономическо бъдеще, ако се откаже от еврото и силно обезцени драхмата, така че да даде стимул за развитието на туризма и селското стопанство. “Фермерите, а и още редица безработни днес хора, отново ще имат работа”, казва той в разговор за Дойче Веле.

Кристоф Шаласт смята обаче, че евентуалният отказ от еврото ще върне Гърция назад - към положението през 1980-те години. Тъкмо иновативните сектори като информатика, фармацевтика, възобновяемите енергии се нуждаят от инвестиции. Те обаче няма да дойдат, ако страната излезе от еврозоната. При това положение Гърция ще се върне много назад, инфлацията ще стигне до 30 на сто и тогава никой вече няма да иска да инвестира в тази страна, защото рискът ще е твърде голям, а шансът да се извлекат каквито и да било печалби ще е минимален при наличието на една тъй слаба валута.

Редакцията препоръчва

Реклама