Гърция вече не съществува | Новини и анализи от Европа | DW | 17.02.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Гърция вече не съществува

Европа се е впуснала да спасява една държава, която вече не съществува: Гърция. Това е страна, в която никой нищо не върши - там важи принципът "Който не прави нищо, няма и от какво да се опасява".

Тези предизвикателни тези се съдържат в коментара на Матиас Крупа и Михаел Туман, публикуван на страниците на в. "Ди Цайт":

Контрастът не би могъл да бъде по-голям. В Атина - изгорени руини, гневни демонстранти, десетки ранени. Държавата е в извънредно положение, обществото е на път да се срине пред очите на световната общественост. В Брюксел, на 2000 километра: черни лимузини, тежки дипломатически куфарчета, сериозни лица. Поредната среща на европейските министри на финансите - рутина в рамките на спасителните операции.

Всъщност рутина няма - нито в Брюксел, нито в Атина. Гръцката икономика рухва, с нови седем процента през 2011. Европейският съюз е изправен пред съвсем нова задача. Да се пести не е достатъчно, дори може да е вредно. Това, което трябва да се направи, е не просто да се добавят нови кредити към вече отпуснатите 130 милиарда евро, задачата е по-сложна.

Нова държава трябва да замени старата

И тя е: съграждане на държавата наново. Тъй като тази, която е застрашена от фалит, изобщо не съществува. Това е горчивата истина, почти две години след като Европейският съюз и Международният валутен фонд отпуснаха първия спасителен пакет за Гърция. Гръцките власти така и не приложиха много от одобрените реформи. Страната тъпче на място. На какво се дължи това? И какво би могъл да стори Европейският съюз?

Griechenland Symbolbild Finanzkrise Parlament in Athen

Гърция умря, да живее Гърция!

На централния атински площад "Синтагма" не е останал нито един работещ светофар - разрушени са от демонстрантите. Пешеходците, които искат да пресекат, се събират на тротоара в очакване и стават все повече. Внезапно един тръгва, колите спират, останалите го следват. Шофьорите бързо се изнервят, моторите ръмжат, хората застиват по местата си, автомобилите тръгват. Няма светофари, на които да се разчита, няма система, само силен натиск от другата страна.

Приблизително така функционира и актуалната гръцка политика. Изправена пред последния пакет с икономии и реформи, приет под натиска на Европейския съюз, пред заплахата от спиране на помощите и надвиснал фалит. Само че при всяко движение в посока към нови и нови реформи се усеща натискът от другата страна: различните съюзи държат на правата си, избирателите настояват за "край на диктуваните отвън мерки", синдикатите организират стачки. Реформите остават на книга, докато на свой ред Европейският съюз не окаже поредния натиск и не заплаши с банкрут. Липсват систематично обмислените реформи. Това, което бе обещано от Атина преди година или две, така и не бе реализирано: отмяната на закостенелите правила, трансформирането на министерствата, продажбата на държавните предприятия.

Просто държавата е такава. Гърция има министерства, които само външно напомнят на институциите в Западна Европа. Защото министерствата в Атина рядко функционират като част от правителствената машина, по-скоро се явяват един вид самодръжци. Началниците на всички нива бдят най-вече за това да не изгубят и грам от правомощията си. Министрите не съгласуват действията си, на същия принцип работят и началниците на отдели. За сътрудничество или ефективни правителствени структури не може да става и дума.

Голямото гръцко зло

Symbolbild Griechenland Athen Schuldenkrise Drachmen

ЕС е знаел какви ги вършат гърците, но си е мълчал - и сега ще трябва да плати сметката

Бившият министър на екологията Стефанос Манос, определян като неолиберал, е напълно наясно колко стар е този проблем. Като член на консервативното правителство на Мицотакис в началото на 90-те години той се опитва да прокара закон за опазването на околната среда, за което му е нужно одобрението на още девет от министрите. Проектът се търкаля по чекмеджететата към пет години, докато на едно министерско заседание Манос не го изважда и не настоява да бъде подписан незабавно. И получава необходимите парафи, а премиерът го хвали за проявената предприемчивост.

Както обяснява Манос - междувременно в Гърция са създадени редица междуведомствени работни групи. "Но те не се срещат, за да взимат решения." Натиск спрямо тях няма, точно обратното - реформите водят само до свади с лобистите, с други министри и с избирателите. "Който не прави нищо, няма и от какво да се опасява", обобщава Манос.

От европейска гледна точка особено потискащ е фактът, че Гърция започва да изостава още от присъединяването си към Европейската общност през 1981 година. Тогавашният социалистически премиер Андреас Папандреу, баща на оттеглилия се през ноември Георгиос Папандреу, използва субсидиите от Брюксел най-вече за помпане на държавния апарат. Значение имат не способностите, а лоялността към партията, приближените се възнаграждават с постове и високи пенсии. Неговите наследници продължават да поддържат системата в същия вид, консерваторът Костас Караманлис дори я разширява. А Европейският съюз демонстрира пълна липса на интерес в продължение на почти три десетилетия.

Тези времена са вече безвъзвратно отминали. От Брюксел едно след друго се сипят спасителни предписания, в Атина се изпращат експерти, които трябва да помагат в здравеопазването, администрацията, данъчното право. Но макар Гърция отдавна да не е суверенна при вземането на решения, реформите биха могли да бъдат успешни само с участието и на самите гърци.

Трябва, трябва, трябва!

Krise Euromünze aus Griechenland

Излизането на Гърция от еврозоната няма да реши проблема, защото тя пак ще си е част от ЕС

Най-новата програма, която европейските министри на финансите ще обсъждат следващия понеделник, съдържа следните указания: разходите в здравеопазването трябва да се намалят с повече от 1 милиард евро, минималните работни заплати - да спаднат с една четвърт. А и военните разходи трябва да се съкратят с 300 милиона. Основното, което предписва документът обаче, е провеждането на структурни реформи, включително създаването на стабилни структури за координация между министерствата. С други думи: в бъдеще министърът на икономиката ще трябва да е наясно с какво се занимава министърът на труда. А премиерът трябва лично да бди за приложението на административната реформа.

Гърците трябва да изградят държавата си наново, да намалят задълженията си и да задвижат икономиката, при това най-добре всичко това да се извърши едновременно. Като противоречията няма как да бъдат избегнати. Така например Европейският съюз настоява до 2015-та Гърция да намали със 150 000 души броя на заетите в обществения сектор. Но пък същите тези служители, които са в повече, ще са нужни за модернизацията на администрацията. Отново на тях ще се разчита и за задвижване на потреблението. Всичко това няма как да стане едновременно, поради което и най-новата програма за реформи няма да остане последна.

Излизането на Гърция от еврозоната няма да реши проблема за останалата част от Европа. И връщайки драхмата Атина ще остане в Европейския съюз - като опасно застрашен партньор, не като модерна държава. Европейците и гърците ще трябва заедно да се справят с това, което от присъединяването на страната към Общността през 1981 до днес не е направено.

АГ, ДЦ, М. Купа, М. Туман, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание