Гърция беше съсипана от икономии, но тръгва отново нагоре | Новини и анализи от Европа | DW | 28.02.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Гърция беше съсипана от икономии, но тръгва отново нагоре

Всеки трети в Гърция все още живее на ръба на бедността. Страната беше съсипана от икономии, но днес се радва на нов подем в икономиката. Тя подкрепя предприемачите, дигитализира услугите, ограничава бюрокрацията.

Млади гърци, които изкарват добри пари като банкери по света, сега искат да се върнат в родината. За 100 овакантени от пенсионери позиции в Централната банка кандидатстват 8000 души, част от които печелят добре в различни международни инвестиционни банки. Пред германския вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) гуверньорът на банката Янис Стурнарас казва, че това е добра новина.

Във финансово-политическо отношение Гърция на пръв поглед върви доста успешно. Правителството възнамерява още идния месец да изплати последния транш от спасителните кредити, които отпусна МВФ заради дълговата криза на страната през миналото десетилетие.

Атина смята да изплати няколко милиарда и на своите европейски кредитори. Но в същото време Гърция си остава най-задлъжнялата страна в ЕС, като държавните ѝ задължения възлизат на 200% спрямо годишния БВП. А парите, които държавата изхарчи покрай пандемията, се добавят към всичко това.

Добри предпоставки за растеж

Пред ФАЦ Янис Стурнарас обобщава: „Дълги години ние провеждахме много строга политика на икономии, имахме отрицателен икономически ръст, трябваше да намаляваме заплати и пенсии и да вдигаме данъци. Но изплащахме и рефинансирахме дълговете при много изгодни лихвени условия“.

Редакцията препоръчва

В момента обаче международните експерти бият тревога, защото през тази година Гърция вече трябва да плаща много по-високи лихви за парите, които взима назаем от международните финансови пазари. Защото все повече се налага мнението, че Европейската централна банка ще вдигне водещата лихва, а това ще се усети най-чувствително тъкмо в страните, които имат най-голяма нужда от пари – в Гърция и другaде в Южна Европа.

И все пак, Гърция има благоприятни предпоставки през тази година постепенно да свали част от огромното бреме на дълговете си. В страната се провеждат мащабни реформи, създават се по-благоприятни условия за дребните предприемачи и активно се търсят и по-големи инвеститори. Александър Критикос от авторитетния германски Институт за икономически изследвания дава примери: „Някои от всекидневните процедури като данъчни декларации и издаване на разрешения вече се осъществяват единствено дигитално – така всичко става по-бързо и без директен контакт с бюрокрацията“.

Икономическият ръст през миналата година според гръцки източници достигна 9,5%, туризмът се възроди неочаквано успешно, като през тази година се очаква плътно да се доближи до резултатите от рекордната 2019 година. И преработвателната промишленост в страната отново набира обороти. Гърция изнася горива, защото разшири капацитетите на своите рафинерии, изнася също храни, напитки, текстил, кожени изделия, металургични продукти, химикали, синтетични тъкани и фармацевтика. „Гърция предлага не само слънце, море и планини. Ние разполагаме и с твърде широка индустриална база и с добре квалифицирана работна ръка“, казва пред ФАЦ гуверньорът на Централната банка.

Но голяма част от гръцките предприемачи се натъкват на сериозен проблем. 95% от фирмите в страната имат по-малко от 10 работници и не могат да представят истинска проекто-сметна документация, когато кандидатстват за банкови кредити. В същото време през миналия месец безработицата спадна до най-ниското равнище за последните 11 години – 12,8%.

На ръба на бедността

Но една четвърт от младите хора все още нямат работа. Пътят на Гърция нагоре е трънлив. Според повечето прогнози тази година страната ще постигне 4-5 на сто икономически ръст, но само при условие, че се справи с пандемията, а украинският конфликт не се разпространи като горски пожар. Големи надежди се възлагат на парите от Европейския фонд за възстановяване.

В момента гърците тежко страдат поради високите цени на енергоносителите. Опозицията под ръководството на бившия премиер Алексис Ципрас обвинява консервативното правителство на Кириакос Мицотакис, че не се бори срещу социалното неравенство в обществото. С такива искания партиите с лява политика, ПАСОК и „Сириза“, се надяват на успех на следващите парламентарни избори.

И навярно имат основание за надежди. Пред „Тагесшау“ Мартин Люк от най-голямата в света компания за управление на парични средства „Блек Рок“ казва: „Гърция беше съсипана от икономии. Бръкнаха в джоба тъкмо на хората, които не можеха да избягат, на най-бедните“. Последствията от това се виждат и до днес: всеки трети грък живее на ръба на бедността.

Подобно съдържание