Гърците и тяхното председателство | Новини и анализи от Европа | DW | 01.01.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Гърците и тяхното председателство

На 1 януари 2014 Гърция поема ротационното председателство на ЕС. Страната все още се бори с най–тежката криза в най–новата си история, но въпреки това възнамерява да бъде „честен посредник” в европейските дела.

Гръцкият премиер Самарас побърза още в началото на декември да очертае приоритетите на гръцкото председателство. Атина ще се опита да стимулира икономическия ръст и социалното единство в Европа, както и да подобри миграционната политика. Гръцкият премиер поставя акцент и върху усъвършенстването на банковия съюз. Що се отнася до стопанския ръст, гръцкото коалиционно правителство дори възнамерява да изненада с добър пример европейските си партньори.

За първи път от десет години насам, Гърция отбелязва малък бюджетен излишък. През 2014 година Атина възнамерява да загърби рецесията и да отбележи икономически ръст. Малцина в Европа вярват, че зависимата от европейските помощи страна ще успее да се справи. Някои дори се питат дали с оглед на нестабилното икономическо положение европейското ротационно председателство няма да се окаже непосилно бреме за гръцкото правителство.

Подобряване на реномето

Prof. Panagiotis Ioakeimidis

Проф. Панайотис Йоакаймидис

Атинският политолог Панайотис Йоакаймидис е убеден, че Гърция ще се справи достойно с ротационното председателство. Един успех би помогнал на гърците да подобрят имиджа си и да си върнат доверието на европейските партньори. "Убеден съм, че това ще стане", казва атинският професор. Социалистическата евродепутатка Силвана Рапти, близка до външния министър Венизелос, също споделя тази увереност. Тя реагира почти възмутено на съмненията в тази насока: "Тези съмнения са плод на злоба. Белгия също трябваше да се бори с предразсъдъци по време на своето председателство през 2010. Тогава белгийците нямаха правителство, но въпреки това се справиха добре с председателството, а тяхната криза не оказа никакво влияние върху европейските дела”, казва Силвана Рапти.

Надежда за една социална Европа

Атина поема ротационното председателство на ЕС за пети път след 1983, 1988, 1994 и 2003 година. Както никоя друга страна-членка, Гърция се застъпваше в миналото за усъвършенстване на социалните системи на ЕС. Самите гърци обаче нямат забележителни успехи в това отношение. Още през 1988 година тогавашният премиер Андреас Папандреу настояваше за изработването на европейска социална харта. Тя обаче стана факт година по-късно - по време на френското председателство. През идните шест месеца на 2014-та Атина иска да обърне сериозно внимание върху програмите за младежка заетост и тяхното финансиране. Евродепутатката Силвана Рапти смята, че този път Гърция би могла да предизвика обрат в социалната политика на общността.

Гърците все пак са наясно, че през последните години ротационното председателство на ЕС загуби част от значението си. След влизането в сила на Лисабонския договор през 2009 година, по-голяма тежест от ротационото председателство придоби президентът на ЕС - факт, който осигурява по-голяма последователност в европейската политика. Професор Йоакаймидис смята, че и след Лисабонския договор, ротационният председател на ЕС има възможности да оказва влияние върху европейската политика - в ролята на честен посредник и връзка между различните институции на Европа.

Другият приоритет

Flüchtlinge aus Afghanistan in Griechenland

Бежанци от Афганистан в Гърция

Професор Йоакаймидис обръща внимание на един от основните приоритети на гръцкото председателство - миграционната политика и политиката спрямо бежанците. Съществува конфликт между националните интереси и общоевропейското виждане, смята той. "Предишните гръцки правителства участваха в изработването на регламента от Дъблин, въпреки че имаха възражения срещу него. Те се опасяваха, че страните по периферията на Европа ще трябва да поемат главната отговорност за бежанците”, казва Йоакаймидис.

Политологът не вярва, че Атина ще се опитва да инициира преработване на регламента от Дъблин. Според него обаче е възможно да има и някои леки подобрения: "На дневен ред са мерки по подсилването на Агенцията за охрана на европейските граници Фронтекс, както и консултации с новата работна група за Средизимно море”, каза професор Йоакаймидис.

Редакцията препоръчва