Гущер в пазвата | Новини и анализи от България | DW | 13.08.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Гущер в пазвата

Българите често мислят политиката през ирационални емоции - носталгия, чувство за дълг или чест, травми и погнуси. Зад протестите няма никакъв заговор, но в момента никой не може да ги разбере, твърди Калин Терзийски.

Ще мине доста време, може би стотина години, докато добре осъзнаем какви са тези протести. Днешните. Какво означават, как да ги приемаме, какви сили ги движат и какви невидими мотиви. Но нали се сещате: няма ние да осъзнаем това. Ще го осъзнаят внуците ни. Когато са вече старци.

Днес е абсолютно невъзможно да има обективно мнение за протестите. Това е все едно стомах да осъзнае болката от язвата си. Или пък, (за да не кажете, че иронизирам протестите) - все едно коса да осъзнае собствения си растеж. Да се правят опити протестите да бъдат анализирани и разбрани е едно забавно и неводещо до резултат занимание. Тоест – то води до резултати. Но не води до този резултат, който уж цели. До разбирането на протестите. Води само до друг един резултат, тъжен и смешен: създават се прибързани изводи. Изпада се в пристрастие. И озлобление.

Ирационални пристрастия

Няма днешен български човек, който не изпитва някакво страстно и ангажирано отношение към тези протести. Една приятелка журналистка, някак тайно ляво ориентирана (защото аз съм дясно ориентиран, та може би заради мен), ми каза така:

Bulgarien Karikatur Anatoliy Stankulov Kommunismus

"Комунизъм" - карикатура на Анатолий Станкулов

„Аз нямаше как…Просто баща ми, когато дойде Промяната, когато дойде 10-ти ноември, беше неутрален. Да, партиец беше, ама не чак толкова активен. Но когато видях как го нападат, как обвиняват всички партийни членове, как изваждат разни неща за концлагери и наричат моя татко убиец – аз се ужасих, отвратих…и оттогава съм на тази страна…на баща си. Нали разбираш, не мога да изменя на паметта му.”

И аз някак си я разбрах. Не мога да се сърдя и да се озлобявам срещу моята приятелка, само защото не иска да измени на паметта на баща си. И защото заради нея ще бъде на страната на наследниците на неговата партия, докато тя самата е жива. Вечно лява. Тя, моята приятелка – подобно на много българи – има съвсем ирационални пристрастия. Те са свързани с чест, със спомени, с носталгия, с чувство за дълг, с несъзнавани травми и погнуси. С лични и съвсем не обективни симпатии и антипатии, зависещи от най-интимни житейски спомени и преживелици.

Разделението води до озлобление

Но да се върна на това: Сегашните протести не могат да бъдат разбрани от сегашното поколение. И тълкуването им е просто игра. Забава, хвърляне на стрелички дартс на тъмно. Няма как кракът да осъзнае и осмисли изтръпването си, докато е изтръпнал. Той може единствено да се раздвижва, за да престане да бъде изтръпнал.

Но това разнищване на протестите ражда и един гущер: разделението. А този гущер носи в корема си яйце. То се казва Озлобление. Който си изгради ясно и категорично мнение за Протестите – той ще получи в пазвата си именно този гущер. Има ли нужда някой от този гущер? От разделението и озлоблението, до които се стига, тръгнеш ли да правиш ненавременни изводи?

Хора, няма заговор!

Аз мисля, че най-вероятно нещата стават стихийно. Тоест – идеята за подготвена конспирация, обмислена и подредена в нечия глава, ми се струва наивна. Наивно параноична. По-скоро нещата се случват, а след това някой извлича от тях известна полза. Но и това е някак съвсем относително. Някой създава разделение, а друг се възползва от него. И някак естествено е да помислим, че именно хората от властта се възползват най-ловко и умело от едни такива създадени от случайността неща. Но дали е така? Най-вероятно и на този въпрос ще могат да отговорят чак внуците ни.

Bulgarien Proteste gegen DANS

Сто години ли трябва да минат, за да ги разберем?

Ще дам пример. Премиерът Орешарски кани една малко или доста съмнителна компания, която назовава себе си „лице на протестите“. И начело на нея стои криминалният престъпник Петното. Бисер. Миланов. Това е един чудесен повод журналистите (поне тези, които държат да са честни или пък са против правителството) да извисят глас и да създадат един такъв извод: Правителството си избира една група от пропаднали хора и нарича тях и само тях протестиращи. И така, първо: дискредитира пред народа протестиращите, създава им имидж на престъпници; второ: създава допълнително напрежение сред протестиращите, показва им, че ще бъдат предпочетени престъпници пред тях; трето: грубо разделя народа на такива, които се идентифицират с Петното и такива, които се отграничават от него с ужасно възмущение.

Дали от това тълкувание, от тези изводи, от това създадено от тях разделение и озлобление между българите някой ще извади някаква полза? Някой изобщо може ли да вади полза от едно озлобление? Да – както дяволът усуква въжета от пясък и дим. Кой обаче е Дяволът в нашето време?

Това ще разберат най-вероятно внуците ни, когато са вече старци. Ако въобще ги интересува нашето блудкаво време.

Автор: К. Терзийски; Редактор: Е. Лилов

Редакцията препоръчва

Реклама