Гръцката криза и албанците | Новини и анализи от Европа | DW | 15.07.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Гръцката криза и албанците

Гърция е обетована земя за много албанци. Но днес все повече от тях я напускат и се завръщат в родината си. А тя не се оказва твърде гостоприемна към тях - и в Албания те се сблъскват с големи проблеми.

default

Един от завърналите се от Гърция албански мигранти - и в родината не го чака добро

Албана Сако напуска родния си град Фиер преди 12 години - заминава от Албания за Гърция, за да намери работа. От един месец обаче се е върнала и живее пак при роднините си заедно с 11-годишния си син. Дошла е не за да прекара във Фиер ваканцията си, а за да потърси възможности за трайно оставане в родината. Тъй като в Гърция става все по-трудно - заради кризата безброй албански гастарбайтери са останали без работа. Но и в Албания не е по-добре - една самотна майка много трудно може да си намери работа. Положението е тежко и Албана мисли дали да не замине отново за Гърция - там поне работела по няколко часа три дни в седмицата като чистачка. "От това можех да се изхранвам, а в Албания не е възможно", обяснява тя.

Пред същата дилема са изправени много други албански мигранти в Гърция. Кризата ги е засегнала тежко. Строителството, в което са били заети преобладаващата част от тях, е в застой, а и помощ за домакинството се търси по-рядко. "Много ог жените работеха като чистачки на черно и дори не са били осигурени", разказва председателят на Федерацията на албанските дружества в Гърция Етмонд Гури. "Хората са много затруднени, тъй като са взели кредити за жилищата и автомобилите си. Сега са останали без работа, но трябва да продължат изплащането на кредитите." Те са отчаяни, което се вижда и по нарасналия брой самоубийства.

Климатът не е благоприятен

В Гърция живеят около 600 000 трудови мигранти от Албания, повечето са дошли в началото на 90-те години. Междувременно мнозина са постигнали известно благосъстояние, а с траншовете си са оказали значителна подкрепа на семействата си в Албания. Икономическата криза обаче ги е засегнала силно - те са първите, изгубили работата си. Сега виждат последното си спасение в Албания - надяват се да намерят работа или пък да използват спестяванията си, за да започнат нещо ново. Но Албания почти няма възможност да ги приеме.

Etmond Guri

Етмонд Гури, председател на Федерацията на албанските дружества в Гърция

"Интеграцията ще е сложна, тъй като тук безработицата така или иначе е висока", казва Одизе Коте, заместник-кмет на албанския граничен град Гирокастер. "Трудовият пазар е малък и запълнен, място за започване на нов бизнес няма." Точно обратното: "Десетки гръцко-албански съвместни предприятия са фалирали или са на път да фалират. Търговският обмен в региона между Гърция и Албания се е свил с 55 процента." Покрай закриването на фирмите все повече хора остават без работа, а притокът на нови кандидати за работа оказва допълнителен натиск и поражда обществено недоволство. "Те няма как да намерят благоприятен климат за развитие на новите си проекти", посочва Коте.

Те не са добре дошли

Повечето мигранти се завръщат 20 години по-късно в една чужда страна, макар да им е родна. "Те вече нямат контакти, които биха им позволили да си намерят работа", казва Етмонд Гури. Тъй като в Албания пазарът на труда продължава да функционира основно на базата на познанства и връзки - или чрез подкупи: "Упреците към администрацията, че трябва да платиш между 3 и 5 хиляди евро, за да получиш работа, не са особено окуражаващи."

Официално безработицата в Албания е 14 процента, но се предполага, че всъщност е двойно повече. Широко разпространена е сенчестата икономика, в която се експлоатира евтината работна ръка, без да се плащат данъци и осигуровки. Албана Сако е шокирана от ниските заплати на братята си и от тежките трудови условия, с които им се налага да се примиряват. "Те работят в строителството и получават 250 евро месечно. Но шефът им им дава най-напред 50 евро, а останалото едва тогава, когато има пари."

Albanische Migranten aus Griechenland

Завръщане в страна, която вече им е станала чужда

Корупцията, лошата икономическа ситуация и липсата на перспективи за сина ѝ съкрушават Албана. "Въпреки усилията на новото албанско правителство да пребори корупцията, за завърналите се от чужбина не е направено нищо", посочва Гури. Интеграционна политика за прибралите се мигранти няма. А държавата би трябвало да реагира. "Как да бъдат приютени тези хора? Към кого биха могли да се обърнат? Има хора, които все още притежават жилища в Албания, но други са продали своите." Гръцката криза завари Албания неподготвена, признава и заместник-кметът Коте. "Нямаме план за тази ситуация."

Нататък, към Европа

От началото на гръцката криза обратно в Албания са се върнали 180 000 мигранти, много от които след това отново са пресекли границата на юг - все пак в Гърция шансовете за живот са по-добри, отколкото в Албания. Или пък продължават към центъра на Европа, към развитите държави от Европейския съюз като Германия, Холандия и скандинавските страни.

Това е и една от причините, че притокът на завръщащи се към Албания да не е масов, посочва Коте. "Вълната от завръщащи се не е голяма. Но ако Гърция излезе от Европейския съюз, потокът със сигурност ще стане много по-голям." И Албана Сако като начало ще се върне в Гърция - така е решила, макар да не е наясно колко дълго ще остане. Трудно е - и наемът за жилището, и училището на сина ѝ са поскъпнали значително.

Редакцията препоръчва