Грозното лице на България | Новини и анализи от България | DW | 29.12.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Грозното лице на България

През 2015 бежанците научиха едно сигурно нещо за България: че това е страна, в която по-добре да не стъпват, пише Татяна Ваксберг.

18 696. Толкова са чужденците, подали молба за закрила в България през 2015 година. Данните са на Държавната агенция за бежанците и са валидни за края на ноември. Ако погледнем данните за същия период на предходната година, ще установим, че ръст на бежанците има, но той е нищожен в сравнение с ръста в повечето други страни от ЕС. През 2014 в България закрила са потърсили общо 11 081 души. През 2013 - 7 144 души.

За сравнение – напливът към Германия се е учетворил (през 2014 година в страната молба за убежище са подали 202 000 души, а през тази година се очаква броят им да е общо около 800 000). Тези темпове на наплива може да се окажат сходни и като цяло за зоната на ЕС.

Редакцията препоръчва

Розово, Калище, Телиш

България остана встрани от този процес, както например и Чехия. Тези две европейски членки се прочуха сред бежанците като страни, където чужденецът от Азия и Африка е нежелан и зле приет. В социалните мрежи се появиха множество публикации за условията в българските бежански центрове и за лошото отношение на много от българите към хората, изпаднали в беда. За пример служеха драматичните събития от 2014, когато от казанлъшкото село Розово изгониха хора с легален статут, платили за наетата от тях къща. А също и случаят от пернишкото село Калище, което прогони от училище първокласници от семейства с официален бежански статут.

Тези сцени се повтаряха и през 2015. Както стана в самото навечерие на Коледа в плевенското село Телиш – местните жители организираха протест срещу предполагаемото настаняване на бежанци в помещенията на бившето ракетно поделение. Те протестираха с трудно разбираемата логическа конструкция: не сме против бежанците, но трябва да са малко на брой и да живеят извън населените места.

Не по-разбираема беше и реакцията на Българската православна църква, която успя да призове правителството "в никакъв случай" да не приема повече бежанци, да поясни, че търсещите закрила търсят "прибежище" в Европа и че тяхната вълна "придобива всички белези на нашествие".

Преценката на БПЦ идва на фона на официалните данни за броя на бежанците с получен хуманитарен или бежански статут: общо 5 414 за цялата година. Повече от скромно число на фона на събитията в Европа, но дори и то ще намалее в проекция. Наблюдателите на миграционните процеси са категорични, че голяма част от хората, получили статут, напускат България в търсене на по-гостоприемна страна. Смъртните случаи на границата със сигурност допринасят за това решение. А също и за схващането, че България е някакво необяснимо място: тук мразят предварително и сякаш по конституция. А експанзията на тази душевна грозота се посреща със задоволство.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg

Татяна Ваксберг

Вината на медиите

Реакциите на българите към хора, останали без дом, често пъти се оказваха провокирани или насърчени от медиите. Приносът на пресата в разпалването на негативни нагласи беше разгледан в доклад на Мрежата за етична журналистика (Ethical Journalism Network). В него се посочва, че за всички журналисти по света миграцията се е оказала тест номер едно на 2015. В този глобален контекст България е спомената като страна, чиято преса е позволила в материалите, посветени на бежанците, да доминира сензационното.

Авторите на доклада цитират няколко конкретни примера за непроверени или погрешни факти, лансирани "не от непослушни таблоидни издания, а от водещи български медии": "Премиерът: 2 милиона бежанци чакат на българо-турската граница"; "Експерт: бежанците са бъдещи бойци на ИДИЛ"; "Ислямска държава наводнява Европа с бежанци". В доклада се посочва и това, че макар терминът "нелегални (и)мигранти" да е зачеркнат от етичните норми на медии като БиБиСи или Асошиейтед прес, той продължава да се използва в България.

Реклама