Грозни думи | Новини и анализи от България | DW | 24.10.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Грозни думи

Данните от едно все още неогласено проучване сочат, че почти половината анкетирани българи не са чували нищо за т.нар. "език на омразата" и не допускат, че този език ражда грозни агресии. Едно твърде опасно състояние...

Анализ на Георги Папакочев:

В разгорещените парламентарни дебати около мораториума върху продажбата на земя на чужденци, от трибуната на Народното събрание както обикновено прозвучаха обвинения в „национално предателство”, а членовете на извънпарламентарна партия бяха наречени „вампири”. От екрана на кабелна телевизия, собственост на парламентарно представена националистическа формация, водещата (която по съвместителство е и народна представителка) не само нарече потърсилите убежище сирийци „сган”, „изчадия”, „масови убийци”, „канибали” и „диваци”, но и се осмели да направи прогнозата, че тези хора се готвели да „изнасилват и да режат глави”.

През юли местен рап-певец, генериращ автореклама покрай подкрепата си за сегашното правителство, заклейми министър от предишния кабинет с думите „еврейска гад”. В един всекидневник пък телевизионен водещ-ветеран и осветен агент на ДС нарече неколцината ромски ученици, разпространили свои снимки в неприлични пози, „идиоти”, „скотове”, „вандали” и „организирани типове”, като не пропусна да предупреди, че те скоро щели да намерят техния си „мангалски Ян Палах”. Българите пък, по неговите думи, били „овчедушни”.

Пораженията на безконтролната омраза

Съвсем очевидно е, че говорът на омразата вече се е превърнал в масов арсенал. Юлиана Методиева от БХК ни разказа в тази връзка за получено тези дни телефонно съобщение, свързано с подготвяна саморазправа на жители от столичния квартал „Овча купел” срещу настанените там чужденци. Причината: гладуващи сирийци си набавили хранителни продукти от един магазин, като на излизане обявили открито, че нямат пари да платят. Тоест, в случая не става дума за кражба, а за отчаян екзистенциален акт. За подобна обществена недоброжелателност към бегълците от войната вина носи и дискриминационното слово, което се излива вече отвсякъде, категорична е Юлиана Методиева.

Членът на СЕМ Иво Атанасов казва на свой ред, че на последното си заседание медийните регулатори са решили да засилят мониторинга върху начина, по който се говори за търсещите закрила чужденци. Противопоставянето в обществото е недопустимо, а ситуацията днес започва да прилича на първите години от демократичния преход, когато един срещу друг заставаха приятели, близки, роднини.

Bulgarien Syrische Flüchtlinge

Нежелани

„Когато подобен тип говорене се използва от политик, то характеризира не толкова неговата политическа формация, колкото самия него. Като доскорошен депутат знам, че дори председателят на парламента не може да овладее някои изказвания от трибуната, та какво остава за водещия в някоя медия”, казва медийният експерт и припомня, че още в началото на май СЕМ излезе с декларация по повод враждебното говорене, в която призова медиите да се дистанцират решително от изказвания като тези на рап-певеца Шамара, нарекъл бившия финансов министър Дянков „еврейска гад”.

Лошият пример и неговите последствия

И все пак: как този български език на омразата звучи в ушите на Европа и останалия демократичен свят? Юлиана Методиева припомня, че през последните години самата Европа все по-често налага „стагниращ режим” за българите, които търсят работа извън родината си. В лицето на една триумфираща Марин Льо Пен във Франция тази Европа все повече дава пример за нетолерантност, за дискриминационно и расистко отношение спрямо чужденците.

„След като Старият континент не ни дава добър пример, ние също започваме да се отнасяме към чужденците като към хора с по-ниска култура, като към външна опасност. От друга страна, когато враждебната реч формира негативни нагласи спрямо търсещите закрила и ги заклеймява като един вид „подчовеци”, това едва ли не дава на властите правото да си мислят, че могат да произволничат с тези хора”, твърди на свой ред юристката от БХК Маргарита Илиева. Според нея враждебната реч е не просто лоша журналистика - тя е нарушение на закона. Когато медиите безкритично допускат враждебно говорене, те несъзнателно създават среда на беззаконие. Това е изначално вредно за едно общество, но е особено вредно, когато става дума за крайно уязвимата общност от хора, търсещи закрила.

Редакцията препоръчва