Грешките на Запада в Близкия изток | Новини и анализи по международни теми | DW | 28.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Грешките на Запада в Близкия изток

Вътрешното напрежение в Близкия изток е изострено от актуалната външна политика на Запада. Стабилността на региона обаче е в негов интерес. Затова е време Западът да промени политиката си, смята публицистът Рамон Шак.

В Ирак "фарът на демокрацията" не успя да бъде издигнат. И Сирия не съумя да свали Башар Асад. Но пък и в двете страни продължават да напредват частите на самозвания халиф Абу Бакр ел Багдади. Той ще завърши онова, което западните интервенции и граждански войни започнаха - обезлюдяването на държавите и сриването на границите.

От развалините на светските диктатури се надига режимът на ислямските джихадисти. Демократичната мисия се провали, арабската пролет залезе, старият ред на колониалните сили е пред срив. Нещо повече - бойното поле, на което отиват да се бият като джихадисти млади хора, отраснали в западните общества, се намира на югоизточния фланг на НАТО.

Фалшиви приятели, съмнителни интереси

Накратко - вътрешното напрежение в Близкия изток е изострено от външнополитическия план за действие на Запада и разбива този план. Европа и САЩ заложиха на фалшиви приятели и съмнителни интереси. Монархическите режими на Саудитска Арабия и Катар, наред с Турция, бяха тези, които подкрепиха военната съпротива срещу сирийския режим и така фактически помогнаха на терористичната групировка "Ислямска държава" да придобие сегашната си власт.

Твърде дълго изглеждаше, че е в интерес на Запада e да изолира неконтролируемия Иран, който, според някои наблюдатели, се стреми да стане ядрена сила. И твърде дълго партньорът на НАТО Турция си играеше с огъня и насърчаваше ислямистите да задушат в зародиш сепаратистките амбиции на кюрдите в съседните страни.

В Ирак новите шиитски елити се провалиха, тъй като не успяха да уравновесят интересите на привържениците на стария режим с тези на сунитското малцинство. В Сирия исканията на бунтовниците никога не са били подкрепяни от целия народ. Наред с алавитите и християните, градското сирийско население предпочете режима на Асад пред непредвидимото политическо бъдеще. Разпокъсани, хетерогенните опозиционни групи се борят в крайна сметка една срещу друга, причинявайки само страдание на сирийското население.

Irak - IS Führer Abu Bakr al-Baghdadi

Лидерът на "Ислямска държава" Абу Бакр ел Багдади

Eдва сега Западът усети, че трябва да се дистанцира от уж лоялните си съюзници, които от собствен интерес разпалиха конфликта; че трябва да намери общ език с противници, без които в региона не може да се възцари мир. Иран и сирийските управници отново излизат на преден план в политическата игра между Запада и Изтока.

Преоценка на довчерашните съюзи

Западът се нуждае от стабилност в региона, ако иска търговските му пътища и петролните доставки да са защитени, ако иска също така да е гарантирана сигурността на Израел. Как при това положение би трябвало да изглежда германската, европейската, трансантлатическата външна политика, която избягва големите грешки и не предава ценностите си? Тя би следвало да започне от най-трудното, а именно да се придържа към принципа да не доставя оръжие в кризисни региони, като същевременно не отхвърля и най-елементарното - оказването на хуманитарна помощ. Тази политика би подложила на преоценка досегашните интереси и съюзи, тя би си задала въпроса защо Риад е по-близък на Запада от Техеран. И би престанала да иска селективно спазване на човешките права, както и да разграничава добрите и лошите, приемливите и неприемливите диктутари.

Такава външна политика би поела грижата за хората в региона и би се разделила с илюзията, че Близкият изток може да се развива по западен образец.

Рамон Шак, род. през 1971 г., е политолог, журналист и публицист. Публикува в “Нойе цюрхер цайтунг”, “Зюддойче цайтунг”,“Ди велт”, Берлинер цайтунг”.

Редакцията препоръчва