Грехопадението на модерността | Новини и анализи по международни теми | DW | 10.08.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Грехопадението на модерността

Политици-националисти обявиха война на демокрацията. Те инструментализират лявата и консервативната обществена критика и полагат основата на един нов фашизъм. Томас Асхойер е събрал „опорните им точки” в един каталог.

Ето и втората от поредните ни три публикации, в които ви представяме изключително интересното есе на Томас Асхойер "Каталог на дясното мислене".

Авторът пише опорните точки на това мислене не от свое име, а от името на идеолозите на "новата революция". На места обаче личи неговата критичност, дори сарказъм към опорните точки.

Есето на Томас Асхойер в превод на Александър Андреев ви предламе със значителни съкращения.

Либерализъм

Той е грехопадението на модерността. Той отрича митичната същност на политиката, а именно: волята за власт. Либерализмът е отрицание на Политическото. Той презира всичко, което вдъхва живот на живота: борбата и твърдостта, кръвта и жертвата. Защото „няма държава без жертви”. Либералната политика дава върховна законова легитимация на вродения човешки егоизъм. Тя властва чрез деполитизация, замита конфликтите под килима или пък ги притъпява до най-обикновен спор между две различни мнения. Вместо да спорят по национално-екзистенциалните въпроси, либералните отечeственофронтовски партии спорят за сметоразделянето и за джендър-тоалетните. По този начин те феминизират обществото и му отнемат волята за борба. Постгероичните общества с оперирана мъжественост не познават своите врагове и в сблъсъка с исляма имат ограничени средства за самозащита.

Лъжливите медии

Политиците от Системата твърдят, че медиите изпълняват контролна функция и гледат правителството в ръцете. Вестниците, радиото и телевизията артикулират подкрепа и дават глас на онези, които си нямат. И понеже сами са участници в борбата между различните мнения, медиите се критикуват и едни други. Тази христоматийна мъдрост всъщност е лъжа. Медиите никога не са били рупор на обществото, те открай време са просто публицистична маша на капиталистическите елити или пък на левите идеалисти, които не могат да се примирят с печалната реалност на окаяното ни битие. Дори самата идея, че може да има някаква „критична публичност” е най-обикновена измишльотина. Орбан, Путин, Качински, Ердоган и Доналд Тръмп са прави: мейнстрийм-медиите не бива да критикуват, те трябва да бъдат резонатор и да обясняват на народа действията на управниците му.

Главоломно ускореният такт на новините създава едно перманентно здадъхано очакване. Fuck the facts, enjoy the ride! Ако очакването се е нагнетявало достатъчно дълго, тогава дългоочакваната мярка на правителството вече изглежда като спасение. И ако медиите изобщо трябва да критикуват нещо, то нека бъде както в Китай: да съобщават за нередностите. Още преди недоволството на хората от мръсния въздух да е излязло изпод контрол, медиите бият тревога и така предотвратяват угрозата от бунт. Когато обаче – както се случва в Турция или в САЩ – медиите започнат да играят ролята на опозиционни партии и обявят война на правителството, тогава те се превръщат във врагове на народа и трябва да бъдат тайно изкупени с помощта на сламени хора или пък устата им да бъде запушена по друг начин.

Редакцията препоръчва

Мит

Либерализмът измества константите на световната история и сякаш забравя, че те не са напръскани с розова вода, а са напоени с човешка кръв. В противоречие с онова, което  твърдят големите религии, битката и войната са митични истини, които влизат в дневния ред на Вечността. Капитализмът също е трагична битка, той е жесток, ирационален и взима много жертви. The winner takes it all. Когато попитаха Доналд Тръмп дали може да си представи война срещу Китай, той остави отговора отворен.

Нов ред

В либерализма разделението между политика, икономика и право винаги е било на идеологически постамент и най-почтено би било начаса да го отменим, и то изцяло. Въпреки това в така възникналия нов ред, например в Унгария, все още има много демокрация: народът участва в управлението чрез допитванията и референдумите, а правителството познава желанията му по-добре, отколкото той самият. Провеждат се и избори, които за щастие не носят големи изненади. Има съдии и съдилища, но те следват конкретната воля на народа, а не произвола на абстрактното право. Защото никое право не стои над народа. Медиите са свободни. Те учат народа да бъде благодарен и осигуряват на правителството легитимност в периода между два избора. Цензура няма и в интернет. Тайните служби пазят гражданите от неправилни мисли.

Нихилизъм

Либералните общества убиха държавата като инстанция, предписваща ценностите. Без държавните напътствия за човешкото битие, връх взимат хипериндивидуализмът и слободията. Животът в една демокрация е живот без идея. Безцелно еманципираните вече дори не знаят от какво са се еманципирали. Капитализмът и медийната индустрия работят ръка за ръка и в разбирателство, понеже знаят едно: единствено мъртвите души са готови да се ръфат за променливата си изгода в ледените води на егоистичната пресметливост.

Поляризация

Властващият либерализъм се крие зад маска от езикови забрани, които трябва да бъдат разрушени. Не става дума за разширяване на територията на онова, което може да се изрече, а за разрушаването на тази територия. Целта е разлом на обществото и ефикасна поляризация. Maybe it’s time to make America hate again. Когато Майло Янопулос, някогашният автор на уводни статии в Breitbart, пита: „От какво предпочитате да се разболее вашето дете – от феминизъм или от рак?”, той очевидно иска светът да изглежда точно толкова произволен, колкото в теориите на постмодернизма. Обамакеър е равно на социализъм. Медиите са равни на диктатура на мнението. Бежанците са равни на терористи. Когато вече няма истина, близкият до народа политик използва вакуума и най-после сътворява факти. Властта е истина, а истината е власт.

____________________________________________________

* Fuck the facts, enjoy the ride! (англ.) - По дяволите фактите, насладете се на пътуването!

* The winner takes it all (англ.) - Победителят печели всичко

* May be it's time to make America hate again (англ.) - Може би е време да накараме Америка отново да мрази

(АГ, ДЦ, ТА, АА)

Томас Асхойер е германски журналист, от 1997 г. е редактор в седмичника "Ди Цайт"

Реклама