Горещи войни, медийни войни | Начало | DW | 14.08.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Горещи войни, медийни войни

От Аристотел насам философите твърдят, че народи, които търгуват, не воюват - и обратно. А ето че в най-търгуващия в историята глобален свят войната триумфално се завръща. Каква е причината? - пита Ивайло Дичев.

Дали мислителите са сбъркали или пък в новата търговия има нещо стихийно, което води до яростна конкуренция и огромни социални разлики?

Ще обърна внимание на друг фактор: медийната прозрачност на глобалния свят, която променя самата същност на войната. Имам предвид не само техническата форма, но и хуманитарната чувствителност на световното обществено мнение, зародило се през 19 век и станало реален политически фактор днес.

Вземете хроничния израело-палестински конфликт. Ако пренесем този сюжет във времето на фараона Мернептах палестинците просто щяха да бъдат изтрити от земята и продадени в робство. Къде сме днес? Хамас изстрелва няколко самодейни ракети, за да раздразни потисниците и израелската армия реагира, като предварително звъни по телефона на обитателите: моля напуснете жилищата си, защото ще бомбардираме. Какъв е ефектът? Съчувствие за невинните жертви, вълна от антисемитизъм, стигаща на места до откровен нацизъм. По един странен начин силата се е оказала на страната на слабите (за да перифразирам Хавел); терористичната организация Хамас печели символичната война, губейки реалната.

Игра с хуманитарната чувствителност

Да не ме разберете погрешно: смятам окупацията на ивицата Газа за нечовешка, иска ми се колкото се може по-бързо да се създаде независима палестинска държава. Само че може ли тя да се представлява от Хамас? Западът смята, че не. Но такива прецеденти има - Косово днес се ръководи от Хашим Тачи, подкрепен от същия Запад - човек, над който освен всичко друго виси подозрение в търговия с органи на сръбски военнопленници. В българската история Бенковски играе с хуманитарната чувствителност на тогавашна Европа по подобен начин, като пали къщите на хората и ги тласка на заколение.

Ägypten Konflikt & Medien Symbolbild 14.08.13

Медийната прозрачност на глобалния свят промяна самата същност на войната

Другото огнище в Ирак е разбираемо в по-тесен ислямски контекст. Армията на мечтания сунитски халифат предизвика неимоверни страдания на това нещастно население. Само че най-после тя успя да накара американците да се върнат и това мобилизира симпатиите към каузата й. Да не забравяме, че и в Газа убиват сунити, а Израел се мисли като миниатюрна близкоизточна Америка. И че в идиотизма си Джордж У. Буш отвори фронт на сунитите в Ирак, без да затвори този с шиитите в Иран.

Междувременно НАТО отвори трети фронт в Украйна. Въпросът не е "кой почна". Почна мнозинството от украинските граждани, които искаха да се откъснат от Москва, младите - за да емигрират, старите - за да живеят в социална икономика. Но преходът към търговското партньорство с ЕС щеше да е далеч по-безболезнен, ако бяха дадени ясни гаранции, че Украйна няма да влиза в НАТО. Това казаха опитни политици като Бжежински, Кисинджър, Юбер Ведрин. Наместо това от началото на кризата НАТО се развява пред очите на руската военна машина като червен парцал пред бик. Когато анексираше Крим, Путин каза, че не иска руските военни да ходят на гости на американците в Севастопол - по-ясен ключ за разбиране на кризата от това, здраве.

В този конфликт още не е ясно кой печели световното обществено мнение. Убиха едни хора на Майдана, съчувствието беше голямо - но още не знаем кой точно го направи (впрочем подобна стрелба в Букурещ през декември 1989, легитимирала властта на Илиеску, до ден-днешен не е разкрита). Свалиха един пътнически самолет - диво възмущение, но кога ще научим истината, още не e ясно. В момента убиват цивилни хора в Източна Украйна, жертвите са вече почти колкото тези в Газа, т.е. към 1600. Но жертви ли са или агресори тези хора? Към това се прибавя противният образ на самодържеца Путин, двата века омразна външна политика в Европа на Русия, която смазва всяко въстание, поддържа всяка реакция. Ако медийните страсти в Близкия изток се поляризират по оста християни - мюсюлмани, в Украйна те разделят десни от леви и крайно десни. Но защо - заради някакви рационални интереси или заради медийната емоция?

Ivaylo Ditchev

Ивайло Дичев

Сантиментализиране на политиката

Искам да кажа, че хаосът на съвременния свят, който Западът като че ли все повече изпуска от контрол, се дължи, освен другото, и на сантиментализирането на политиката. Наместо за интереси ние говорим за злодеи и жертви, възмущаваме се и състрадаваме. Защо не иска Израел да преговаря с Хамас? Защото били терористи. Само че точно такъв беше по-рано Арафат, който днес ни изглежда един класически национален освободител. От радикализирането на конфликта печели не само радикалната палестинска групировка, но и десницата на Нетаняху. Нали си спомняте Ицхак Рабин, убит от десен израелски екстремист след подписването на мирния договор в Осло? Има едни такива радикални сили, които съществуват благодарение на конфликтите, хранят се от морална непреклонност. И когато се хванем в капана на абсолютизиращия дискурс за чудовищата и зверовете, ние работим за тях и правим всяко мирно решение невъзможно.

Можеше ли в Ирак да не се "лустрират" сунитските елити, компрометирани с режима на Саддам, да се включат и те пропорционално в новата власт? Нямаше ли по този начин да се избегне радикализацията днес? Въпросът днес вече е риторичен. Същото важи за Украйна, макар че е по-сложно. Във всеки случай аз не разбрах защо Киев така се опъна на федерализирането на източните провинции, не разбрах и защо Русия не признава изборите за президент у съседите си. Наскоро премиерът Яценюк заяви, че страната му ще скъса всички търговски отношения с Русия. Трябва ли да коментираме подобен абсурд? Сигурно е обаче, че хора, които нагнетяват атмосферата с подобни радикализми, ще имат политическа роля докато съществува конфликт. А ние, глобалната медийна публика, можем да помогнем, като наместо да усилваме морализаторската непримиримост, започнем да подкрепяме търсенето на баланси в интересите на населения, които така или иначе са осъдени да живеят едни до други.

Редакцията препоръчва