Голямата вина на Ердоган | Новини и анализи от Европа | DW | 29.06.2016

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Голямата вина на Ердоган

Атентатът на летище "Ататюрк" доказа, че страната-членка на НАТО Турция е на прицела на международния тероризъм. Само че основната отговорност носи държавното ръководство в Анкара, пише Баха Гюнгьор. Ето аргументите му:

Равносметката от бруталния терористичен удар на истанбулското летище "Ататюрк" е стряскаща - не само заради многото жертви. И досега е неясно как изобщо терористите са успели безпрепятствено да проникнат с техните оръжия и колани с взривни вещества чак до международния терминал на най-голямото турско летище. Затова основният въпрос сега е не дали, а кога отново ще видим грозното лице на тероризма.

Кой плаща цената?

Последните опити на турския президент Ердоган да покаже, че държи здраво юздите и че гледа напред, се оказаха безвъзвратно закъснели. При това неговите маневри за обрат в отношенията с Русия и с Израел бяха особено важни - не на последно място поради факта, че тайните служби на тези две страни разполагат с огромно количество информация за това в каква посока се развива тероризмът и кои страни и региони са особено застрашени. Дали те се борят активно срещу този тероризъм и дали изобщо има ефективни мерки срещу него, е съвсем друг въпрос.

Не само Русия и Израел, но и САЩ и европейските им съюзници отдавна вече наблюдават как Турция се превръща в гнездо на уж религиозно мотивирания международен тероризъм. А цената за грешните политически преценки на Ердоган плащат хората, които стават жертва на нови и нови атентати. Плаща и цяла Турция - заради икономическите щети, които хвърлят страната с десетилетия назад. Но който не зачита резултатите от парламентарни избори, отхвърля решенията на Конституционния съд с аргумента, че „не заслужавали внимание”, и прекратява политиката за помирение с кюрдите, неизбежно надува платната на антидемократичните сили, на враговете на демокрацията.

Раболепно аплодираните речи на Ердоган, в които той неуморно обещава на своя народ по-добри и по-сигурни времена, могат да се харесат само на некритичните привърженици на системата и, естествено, на онези, които извличат ползи от нея. А всички критици, всички журналисти и учени, чиито убеждения не съвпадат с възгледите на Ердоган, получават не обществено признание, а съдебни процеси и затворнически присъди.

Баха Гюнгьор

Баха Гюнгьор

Турция след 14 години Ердоган

Изводът от всичко това е елементарен: който отслабва структурите на демократичната правова държава, който ограничава свободата на мненията и на печата, който иззема функциите на важни сектори от държавния апарат като полицията и правосъдието, неизбежно прокарва пътя на тероризма.

Турската република, която през 2023 ще отпразнува своята 100-годишнина, първоначално имаше за цел да се развива като модерна, западна цивилизация. Но онова, което я заплашва днес - след 14-годишното господство на Ердоган, е да затъне в блатото на войните и терора. Блато, което добре познаваме от целия близкоизточен регион. Затова Ердоган ще направи добре, ако спре да реагира толкова чувствително на всички критики и най-сетне започне да действа в унисон със защитниците на европейските ценности. Да, това само по себе си няма да спре тероризма, но по-голямата близост с Европа би породила поне надеждата, че настроенията в самата Турция биха могли да се променят към по-добро. За да се сложи най-сетне край на тази убийствена поляризация на турския народ, която носи само злини.

Редакцията препоръчва