Голямата българска беля | Новини и анализи от България | DW | 16.02.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Голямата българска беля

Той е българин, на 33 години, има профил в сайта за запознанства sladur.com. Не е важно как се казва. Важно е само, че на този човек без висше и с твърде лек интелектуален багаж е поверен важен пост. Като него има много.

Коментар на Любослава Русева:

„Я не съм станал партиец, за да работим. Че ми намериш служба. И я сакам като Киро да въртим синджирчето и да се разождам из районо. Щом си у партията, значи си на власт. Щом си на власт, значи нема да се мъчиш! Другите да се мъчат!”*

Той е на 33 години. Има профил в сайта за запознанства sladur.com. Твърди, че се интересува повече от флирт, отколкото от е*ане, и междувременно громи в блога си враговете на текущото управление. Доскоро името му не беше публично известно, а и едва ли щяхме да го научим, ако едно село не беше удавено заради скъсана язовирна стена.

Датата е 6 февруари 2012 година. Харманлийското с. Бисер е под вода. Има удавени, има изчезнали. Настава суматоха кой е отговорен за случилото се. Един не знае колко са язовирите в България, друг – под чия юрисдикция попада протеклият „Иваново”.

Изведнъж се появява шефът на „Напоителни системи” ЕАД и започва да ръкомаха, за да покаже скъпия си часовник. Обяснява ни, че за бедствието са виновни лошите арендатори, които развъждали риба и чупели крановете за изпускане на вода.

Лъжи, нелепости и пак лъжи

Überschwemmung Hochwasser Schild Verkehrsschild

След тях и потоп...

Дни наред този човек обикаля телевизиите. Държи се самоуверено. Нищо не издава, че не притежава образователен ценз за поста, който заема. Самочувствието му се пропуква, едва когато журналисти се усъмняват в професионалната му компетентност. Резултатът обаче не е оставка, нито уволнение, а трагикомична поредица от лъжи и нелепости:

Първо „сладурът” размахва автобиография, според която бил завършил нещо си, а после се изсулва с номера, че на бланка на земеделското министерство някакъв разсеян чиновник нахвърлял грешни данни.

Следва уточнение, че всъщност няма „висше”, но пък прекият му началник - земеделският министър Мирослав Найденов, веднага го оневинява с думите: „Не е нужно да е специалист. В „Напоителни системи” има хидроинженери, има специалисти, има ръководители. Той е член на борда на директорите, няма нужда от висше.”

В това време човекът със скъпия часовник се втурва да заличава профила си в sladur.com, занимавайки с това служба като ГДБОП. А докато хората от село Бисер погребват загиналите заради бедствието, дава няколко интервюта, в които разправя, че профилът му бил фалшив, понеже някой искал да го накисне...

Необразовани, полуграмотни и интелектуално съвсем бедни граждани, по силата на чисто махленски партийни връзки, но напълно в духа на партийната политика, внезапно се озоваха на важни постове.

Не споменавам неговото име, нито ви занимавам с подробности около „сладурските” му изпълнения. Те не са важни. Важен е единствено фактът, че човек без образование и с твърде лек интелектуален багаж се оказа председател на борда на директорите на „Напоителни системи” ЕАД.

Директор на водопад

Само за сведение: държавното предприятие отговаря за 168 язовира, 188 помпени станции, 2 238 км напорни тръбопроводи, 530 км деривационни канали, десетки хиляди километри канална и тръбна мрежа, стотици водохващания и изравнители. Според официалния му сайт, дружеството „стопанисва и съоръжения за предпазване от вредното влияние на водите”, като по тази причина „се налагат научно обосновани методики за системен технически контрол, пълна и точна координация при поддържането, наблюденията, измерванията и действие при екстремални условия.”

Преведено от езика на бюрокрацията, това ще рече, че не става дума за „директор на водопад”, а за управление на сложна система, която изисква строго определено експертно знание. Най-малкото - умение да различаваш напорните тръбопроводи от деривационните канали. Още повече – да не си безразличен към съдбите на живите хора, които зависят от възложената ти отговорност.

Überschwemmung Hochwasser Pegel Pegelstand Maß

Потъване

Дори да се съгласим с уговорката, че младият началник е по-скоро стратег, отколкото тесен специалист, в неговата биография не се забелязва и следа от подобна компетентност. Напротив. Министър Найденов, който защитава странното си кадрово предпочитание, не само не обяснява кое обстоятелство е наложило назначението на Х в сфера, от която сладурът няма никаква представа, но легитимира, че даже и фаворизира невежеството и непрофесионализма му. Опитвайки да се измъкне от скандала, той не просто омаловажава виртуалния сваляч, а извежда до норма случайното и партийно покровителствано домогване до управлението...

Неведнъж чувах искрени декларации като: „Партията ме издигна, партията ме направи от нищо нещо! Без партията аз съм нула!“ Или: „Всичко, което имам, ми го даде партията.“ И това е абсолютната истина.

Дали това е прецедент? За повече от две години и половина текущата власт даде доказателства по-скоро в обратната посока:

Румяна, Калина и Анна-Мария

„ГЕРБ имаме дълга резервна скамейка с подготвени хора”, успокои ни премиерът Борисов, когато се наложи да оттегли кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар по бедствията и авариите. Министърът на външните работи тъкмо се беше провалила на препитването в Брюксел и публиката се нуждаеше от спешно уверение, че излагацията е само неприятно изключение и индивидуално проявление на некомпетентност.

Малко след това от „резервната скамейка" се изправи в цял ръст любителката на млечните песнички проф. Анна-Мария Борисова, с която премиерът се беше запознал на един разклон. А когато и тя бе натирена извън стадиона, министър-председателят отново увери, че не се плаши от смени, понеже в съблекалнята загряват ценни кадри.

Последва скандалът с фалшивата диплома и потайната бременност на Калина Илиева, която на 27 години оглави фонд „Земеделие” без какъвто и да е административен и мениджърски опит. И тогава Борисов оправда поредната кадрова грешка на кабинета си („Търсехме млади хора, които да не са обвързани, тя имаше прекрасни референции от Брюксел...”), след което бодро се опита да ни втълпи, че не всички млади и необвързани хора са като Калина.

Да, има и такива с образование – успокоихме се ние, наблюдавайки един политолог. Само дето той беше назначен за шеф на агенцията по рибарство и аквакултури, но и до внезапното му уволнение, твърди се, не правел разлика между шаран и сом...

Überschwemmung Hochwasser Sandsäcke Sandsack York England

Пукнатини на всеки километър

„Бедата в цялата тази работа е, че верността към партията беше най-малкото нещо, от което се нуждаеше производството. Машините не искаха да работят с лозунги, а с умни глави и сръчни ръце.”

Освен кадрова криза по критерий „качество”, в случая би трябвало да видим още два проблема - възпроизвеждане на соцмодела за кариерен просперитет и умишлено снижаване на изискванията за достъп до управленска функция. Защото - също като цитирания от Георги Марков шоп, който е у партията и значи е на власт, днес действа старата порочна схема.

Той „нема да се мъчи”...

Достатъчно е било, например, партията да забележи и издигне сладура Х, след като е написал в блога си, че „стимулирането на работата на ГЕРБ е главно по линия на изграждане на делови взаимоотношения между членовете й, в търсене на консолидиране на предприемаческото съсловие и култивиране на лоялност и ангажиране към идеите и политиките на партията.”

Достатъчно е било за отскок да го овъзмезди с пост някъде из държавните дружества, където се предполага, че работата ще свършат същинските специалисти, а той „нема да се мъчи”.

Достатъчно е било и заблуждението, че това може да продължи до безкрайност, а лошото все някак ще се размине и невежеството ще остане назабелязано...

То, невежеството, обаче е като пукнатина на язовирна стена. Вижда се, боде очите. И дори да ги затваряме, след година или шест години, както стана с язовир „Иваново”, през него ще избие някоя голяма беля.

Автор: Любослава Русева, Редактор: Даря Попова-Витцел

*Цитатите в курсив са от главата „Партия и работа” на „Задочни репортажи за България” от Георги Марков (1978 г.)

Текстът е публикуван във в. „Преса”

Редакцията препоръчва

Реклама