Големият проблем на хърватите | Начало | DW | 30.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Големият проблем на хърватите

Дали бракът може да бъде единствено и само между мъж и жена? Хърватите предстои да се произнесат по въпроса на референдум, изходът от който изглежда предрешен.

Хърватското общество е силно поляризирано - от седмици насам в страната се водят безброй политически дебати по въпроса дали формулировката, съгласно която бракът е партньорство единствено и само между мъж и жена, трябва да бъде записана в конституцията или не. До момента бракът бе дефиниран по този начин, но само в Закона за семейството - не и в конституцията. Поляризирането е достигнало такова равнище, каквото не е имало в Хърватия още от времето на войните в бивша Югославия от началото на 90-те години.

Сега въпросът предстои да бъде решен на референдум /на 1 декември/, който се организира по идея на гражданската инициатива "В името на семейството". "Искаме да стане ясно, че повечето хора в Хърватия са убедени, че бракът може да бъде само общност на мъж и жена", казва Желка Маркич, представителка на гражданската инициатива, и продължава: "Правата, произтичащи от брака, могат да се ползват само от общност, състояща се от мъж и жена".

Църквата e "за"

Само за две седмици през май гражданската инициатива "В името на семейството" събра 750 000 подписа - т.е. около 20 процента от избирателите в Хърватия и почти двойно повече от изисквания от закона минимум. За Желка Маркич това е важна стъпка към развитието на демокрацията в страната: "Това е първият референдум в Хърватия от обявяването на независимостта преди 23 години, поискан и организиран от избирателите". Става дума за базова демокрация, тъй като до момента е имало само всенародни допитвания, организирани от държавата. Сега за първи път "гражданите решават какво е важно за тях", казва Маркич. И то срещу държавата - воденото от социалдемократите правителство е твърдо против тази промяна в конституцията.

В хода на кампанията гражданската инициатива получи солидна подкрепа от най-голямата опозиционна партия - консервативната Хърватска демократична общност - както и от католическата църква. Тя е много влиятелна в Хърватия - около 90 процента от гражданите на страната са католици. Църквата определено е изиграла и сериозна роля за мобилизацията на гражданите, призовавайки вече от седмици на референдума да се гласува със "за".

Леви срещу десни

Kroatien Referendum Ehe 23.05.2013

Всеки пети хърватски избирател се подписа под подписката за референдума

Стремежът на консерваторите е покрай формулировката да се утвърди и невъзможността на еднополовите двойки да осиновяват деца, тъй като "това не е част от културата, идентичността и ценностите в страната", казва Маркич. Същевременно множество леви групировки са на обратното мнение - по-малки или по-големи правозащитни и граждански инициативи, организации на хомосексуални, женски групи, както и студентски дружества. Те от своя страна са сформирали съюза "Граждани гласуват против" и мобилизират избирателите за предотвратяване на промяната в конституцията. Те се опасяват от влошаване на обществения климат в Хърватия, където досега, в сравнение с другите държави от Югоизточна Европа, имаше далеч по-либерално отношение към гейовете и лесбийките.

Според лобистката лига на хомосексуалните LGBTI Хърватия заема 13-то място сред 49-те европейски държави и се класира непосредствено след Финландия. В страната има много организации на гейове и лесбийки, младите полицаи, например, междувременно получават информация и за правата на хомосексуалните по време на обучението си, а през юни съпругата на премиера демонстративно взе участие в проведения в Загреб гей-парад.

Сега противниците на промяната в конституцията се опасяват, че чрез референдума ще бъде "отворена вратата и за други изменения в основния закон", като по този начин човешките права в Хърватия могат да бъдат поставени под заплаха в дългосрочен план, казва Елена Беркович от съюза "Граждани гласуват против". "Ние искаме да защитим човешките права в Хърватия и да продължим да ги развиваме, а на първо място става дума за правата на малцинствата", подчертава тя.

Заплахата за малцинствата

Gay Pride in Split (Kroatien)

Полицията отвежда задържан по време на гей-парада в Сплит през 2012

Това, че тези опасения не са неоснователни, се вижда и от последното развитие на нещата в страната: окрилен от досегашния успех на кампанията против еднополовите бракове, един друг съюз на десни и десноекстремистки партии и дружества на ветерани започна да събира подписи за друг референдум - за ограничаване на правата на националните малцинства на локално равнище, който би засегнал най-вече живеещите в страната сърби.

Досега в градовете и общините, в които представляват около една трета от населението, те имаха, наред с другите права, и това да ползват кирилицата като официална азбука. В бъдеще обаче това би трябвало да се отнася само за районите, в които сърбите са повече от половината от населението, каквито райони всъщност в Хърватия почти никъде няма. За Елена Беркович това е класически пример за нарушение на човешките права: "Не може мнозинството да решава какви права да предоставя на малцинството и какви не".

Проучванията сочат, че инициаторите на референдума за браковете могат да разчитат на успех: според последните допитвания 68 процента от гражданите ще гласуват "за" промяната в конституцията, само 28 се очертава да са против. Но това определено не е най-големият проблем на Хърватия - страната има сериозни стопански затруднения, безработицата е около 17 процента, икономиката бележи постоянен спад, а корупцията е повсеместна.

Редакцията препоръчва