1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка от последния коалиционен съвет в България, разпространена от правителствената пресслужба.
Снимка от последния коалиционен съвет в България, разпространена от правителствената пресслужба.Снимка: BGNES

Големите рискове пред Кирил Петков и правителството

Петър Чолаков
6 април 2022

Арестите на Борисов и приближените му не доведоха до желания резултат, а търканията в коалицията стават все по-явни: Петър Чолаков за най-големите рискове пред властта.

https://p.dw.com/p/49WNh

Меденият месец на правителството свърши. Подкрепата за кабинета "Петков" е спаднала с 10% от януари насам. Ако изборите бяха днес, ГЕРБ биха изпреварили "Продължаваме промяната". Това сочат данните от последното проучване на "Маркет линкс". Може ли правителството да спре свободното падане?

Международният контекст прави задачата изключително сложна, а управленска формула, в която ПП, БСП, ИТН и ДБ все повече се борят за кислород, я утежнява допълнително.

Спешни решения в енергетиката

Спорният мораториум върху цените на тока, парното и водата, който депутатите приеха през декември, изтече, но правителството може да получи още глътка въздух, ако поне цената на тока за битовите потребители се запази непроменена до 1 юли 2022.

Предстои обаче вземането на важни решения, които са ключови за енергетиката. Първо, най-после да бъде завършена газовата връзка с Гърция. Ако тя бъде готова до юни, както обеща министър-председателят, това ще бъде безспорно постижение: България ще стане значително по-малко енергийно зависима от Русия. Кабинетът ще може да се похвали с нещо, което ГЕРБ протакаха дълги години.

Второ, час по-скоро трябва да бъде намерен нов доставчик на ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй". Централата, която ни прави подвластни на прищевките на Кремъл, има гориво за около година и половина. Според министъра на енергетиката Николов, целта е в средата на 2024 година поне единият от реакторите да може да работи с гориво от "Уестингхаус". 

Увеличаването на заплати и пенсии крие рискове

Отварянето на хазната, за да се "купи стабилност", е изпитан инструмент. Правителството обеща повишение на заплатите на здравните работници: 2000 лева стартово възнаграждение за лекар, 1500 лева за медицинска сестра. Държавата обаче не може да определя директно заплатите в болниците, които са търговски дружества. Единственият начин е да се увеличат цените на клиничните пътеки, а това не означава автоматично нарастване на заплатите. Правителството заяви, че ще работи за прилагането на правилото 1:20 между най-ниската и най-високата заплата на медицинските специалисти в лечебно заведение. 

Даването на повече средства на лекари, учители и пенсионери, за да се тушират протести, не може да бъде оценено еднозначно в условията на глобална несигурност, ръст на инфлацията и заплаха от рецесия. Стотиците милиони левове заеми, изтеглени от правителството, го превръщат в удобна мишена на опозицията. Според критиците в стремежа да задържи народната любов кабинетът ще банкрутира държавата.

На тази основа стъпват и закачливите предложения вместо да има битка между Гюров (ПП) и Каримански (ИТН), за шеф на БНБ компромисно да бъде избран министърът на икономическото развитие на Виденов - Румен Гечев.

Съдебната реформа буксува

Арестите на Борисов и неговите приближени целяха да съкрушат ГЕРБ, но вместо това те по-скоро навредиха на Петков и Рашков и доведоха до мобилизация на бившите управляващи.

Шумни разкрития в медиите и показни арести, които не са последвани от влезли в сила присъди, са дефиницията на ялов политически пиар. Стратегията на вътрешния министър започва да дотяга. Вместо попътен вятър за кабинета, тя може да забърка насрещна пясъчна буря.

Освен това изглежда, че въпреки действията на министрите Йорданова и Рашков главният прокурор Гешев остава непоклатим, а до смените във ВСС предстоят дълги месеци.

Сигналите, че ГЕРБ си връщат позиции, активират "ветропоказателите" - те дават ориентир на опортюнистите и надежди на близките до бившите управляващи в съдебната система, в държавната и местната администрации.

Търканията в коалицията спъват решителните ходове

В стремежа да запази мира в коалицията на всяка цена, Петков е обвиняван в слабохарактерност, а от това започва да страда и подкрепата за ПП. Тежките принципни решения се взимат в началото на мандата, когато новата власт има силна инерция от спечелените избори. Този момент обаче е изпуснат.

Вероятно е, вместо да демонстрира лидерство, кабинетът да продължи да следва преобладаващите обществени настроения. При положение, че 67% от българите искат неутралитет спрямо украинската криза (според "Маркет линкс"), а 69% са за твърда българска позиция спрямо членството на РСМ в ЕС (според "Галъп интернешънъл"), правителството и парламентът трудно ще се решат на непопулярни ходове. 

Петър Чолаков
Петър ЧолаковСнимка: Privat

Докато електоралната социология е разочароваща за ПП и особено за ИТН, то БСП и ДБ, които застават на противоположни, но разпознаваеми позиции по теми като войната в Украйна, биха получили по процент повече в сравнение с вота на 14 ноември 2021-а. Доверието в Костадин Костадинов обаче е по-високо от това в Христо Иванов. "Възраждане" вече се бори с ДПС за позицията на четвърта политическа сила. На този фон, ще бъде груба политическа грешка, ако приятелският огън между коалиционните партньори зачести. А такива предпоставки има. 

Макар цитираните социологически изследвания да представляват моментни снимки и в обществото да няма настроения за предсрочни избори, Петков ще сбърка, ако пренебрегне предупрежденията и държи главата си заровена в пясъка. Полезните ходове на управляващите изглеждат все по-ограничени, а времето работи в полза на опозицията.

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Подобно съдържание
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Протест на симпатизанти на ВМРО срещу вдигането на българското вето

Защо в България пак ехти "Македонияяяя!"

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница