Годината на една територия. С началници. | Новини и анализи от България | DW | 25.12.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Годината на една територия. С началници.

Финалът на отиващата си 2015-а затвърди извода, че България не функционира реално като държава. Има данъци, има и данъкоплатци, но не личи институциите да защитават техните интереси. Обзорен коментар от Иван Бедров.

Безмилостното и демонстративно опраскване на довчера председателя на ДПС Лютви Местан бе най-подходящият завършек на последните 12 месеца, през които България продължи да изглежда като държава с някакви институции, но не и като държава с цел и общ смисъл за гражданите й. На пръв поглед всичко работи – държавата събира данъци, срещу които осигурява някаква сигурност, някакво образование, някакво здравеопазване, някаква справедливост, а резултатът е масово недоверие в изгодата от тази сделка.

Защото зад това „на пръв поглед“, се крие масовата убеденост, че вместо държава има територия, а вместо политическа власт има просто владеене. От време навреме само питаме: Кой? Така изведнъж председателят на ДПС Лютви Местан бе обвинен от своя политически създател Ахмед Доган, че опитва да подмени партията с помощта на турската държава. Пеевските медии преведоха това като „Местан опитал да продаде ДПС на Ердоган“ и в рамките на денонощие Местан бе изключен. С някаква процедура, с някакви доводи, които не скриха същността – саморазправа. Пеевските медии прогнозираха (или пък предупредиха), че „ДАНС подхваща Местан за предателство към националните интереси“. И докато обвиненията срещу Местан са, че прокарвал политиката на Анкара, то срещу Доган са, че прокарвал политиката на Москва. То и така изглежда.

И едното, и другото би трябвало да представляват интерес за службите за сигурност. И едното, и другото би трябвало да предизвикат реакции от другите политически сили. И едното, и другото би трябвало да бъдат приемани като проблем. Вместо това Местан е посочен за единствен враг, медиите са насъскани срещу него, а най-вероятно ще ги последват и институциите. По сигнал. Малко или много всеки по-сериозен сюжет в България се развива по същата схема. Територия с началници.

Хибридна година

Светът обаче е малко по-широк от нашите 111 хиляди квадратни километра. И изминаващата година опредмети за по-широка публика познатия от малко по-рано израз „хибридна война“. Българите станаха свидетели на водопад от нововъзникващи онлайн медии, които разпространяват еднотипни дезинформации за Украйна, за Сирия, за Турция. Общото между масово тиражираните „новини“ е, че те копират антиевропейската пропаганда на Кремъл, че звучат скандално и че... не са верни. Подобно съдържание устойчиво настъпва и в приемани вече за утвърдени медии. Всички го виждат, но никой не пита как се стига дотук.

През изминаващата година България стана мишена на масирана атака срещу сайтове на институции и медии. Първоначалните данни на ДАНС водят към извода за причинител от Изток и тези данни са били представени на Консултативен съвет по национална сигурност в присъствието на министри и лидери на всички парламентарни групи. Единствен президентът Росен Плевнелиев сподели тази информация в интервю за британския Independent, след което последваха атаки от пеевската медийна машина, а премиерът Бойко Борисов коментира, че той не бил „такъв ястреб като президента“. Сигналът бе ясен: българските служби да не продължават да работят по темата.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov

Иван Бедров

„Те службите са си на ДПС“, каза съдийката Янева в изтеклите разговори със съдийката Ченалова. Но дори и това не може да бъде обяснение за поведението на институциите, защото самите институции не искат да разследват тези твърдения. И за търговия с влияние в съдебната система, и за натиск от страна на изпълнителната власт, и за задкулисно опраскване на станалите неудобни в схемата. Защото началниците на територията не искат.

Все по-трудният въпрос

Отговорът на въпроса кой управлява става все по-труден. На пръв поглед има легитимно избрани политически сили и излъчена от тях власт. Но в изминалата 2015-а легитимно избраните не изпълниха публично поетия си ангажимент за начало на реформи в съдебната система. Някой друг се оказа по-силен от легитимно избраните. В същата година полицейски протест се превърна в метеж, като на практика отстрани управлението и в рамките на няколко дни центърът на София бе територия без държава. В същата година най-разнообразни идеи се раждаха някъде извън политическите ангажименти и изненадваха дори народните представители от мнозинството. В същата година държавата се отказа да разследва аферата „КТБ“, но пък преизбра почти целия управителен съвет на БНБ. В същата година България замлъкна по най-горещия европейски дебат и остави темата за бежанците на „началниците“, както се изразява премиерът.

Всеки един от тези случаи по отделно е проблем за една нормално функционираща държава, но в съвкупност те поставят под съмнение самото наличие на нормално функционираща държава. Добрата новина обаче е, че вече се чуват гласове, които не приемат това. Че вече има съдии, които събраха смелост да излязат на улицата. Че вече има поне няколко депутати, които отказаха да участват повече в схемата. Че улицата не остава празна. Че на фона на всичко това, има български предприемачи и професионалисти, които с неуморните си усилия произведоха и тази година положителен икономически ръст.

Редакцията препоръчва