Говорете с децата - това е решаващо! | Новини и анализи от Европа | DW | 03.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Говорете с децата - това е решаващо!

Децата, които в най-ранна възраст получават по-малко грижи и внимание, завинаги изостават в интелектуалното и социалното си развитие. Нови изследвания сочат, че това "неравноправие" не може да се навакса и от училището.

Произходът предрешава бъдещето. Проучванията за равнището на образованост през последните години многократно потвърждават това тъжно заключение. Според изследването, известно под името „Пиза”, детето на един професор в Германия има три пъти повече шансове да завърши гимназия, отколкото детето на една продавачка. Досега се смяташе, че училището не успява да изравни шансовете между децата. Напоследък обаче педагозите стигат до извода, че влиянието на семейството и родителите върху умственото развитие на малките деца е толкова голямо, че училището изобщо не може да компенсира различията.

Още в майчината утроба детето долавя звученето на думите. А по-късно, още преди да проговори, пеленачето прави разлика между граматически правилното и граматически грешното изречение. Това е доказано чрез изследване на мозъчната активност. Ето защо учени като психоложката Сабина Пауен твърдят, че годините непосредствено след раждането на детето са съдбовни. Тъкмо по това време възникват повечето нервни връзки в мозъка. Ако децата не получават достатъчно внимание и стимули – последствията са за цял живот. Доказват го шокиращите факти за децата от румънските сирашки домове, които по времето на Чаушеску са изоставени без никакви грижи. Когато такова дете отиде при осиновители, преди да е навършило две години, недоразвитите сектори от мозъка могат отчасти да наваксат изоставането. Останалите деца обаче за цял живот остават с този недостатък.

Мисленето на децата се влияе не само от ранни травми или от липса на грижи и внимание. Върху способността на невръстните деца да мислят влияят още думите и жестовете, погледите и докосванията, песничките и стихотворенията, които в първите години от живота им хилядократно се повтарят от родителите. А в лошия вариант просто липсват. Доказано е, че когато майката се отнася безчувствено към детето си, когато не му отделя внимание и не забелязва реакциите му, коефициентът на интелигентност на детето изостава, намалява и способността за концентрация.

Социален произход и "културен капитал"

Deutschland Symbolbild Kinderarmut

Децата в благоденстващи и грижовни семейства получават повече стимули за развитие

На базата на едно голямо изследване психоложката Сабине Вайнерт казва: „Първоначално мислехме, че при тригодишните деца различията не са толкова големи. Това се оказа заблуда.” Тестовете показали, че децата от семейства с по-големи възможности са усвоили два пъти повече думи от своите връстници, произхождащи от по-бедни семейства. Първата група деца разбират комплексни езикови структури и добре се ориентират в числата, формите и големините. Всъщност обаче за интелектуалния напредък на детето имущественото състояние на семейството се оказва по-маловажно в сравнение с културния му „капитал” – и най-вече с образованието на майката. Учените го наричат Home-Learning-Environment (HLE), или казано другояче: какво научава детето вкъщи. Тук се брои не само колко книги има в едно домакинство, дали детето притежава педагогически смислени играчки и дали го водят по музеи. Изследователите следят и начина, по които родителите играят с децата си, как разговарят с тях и как им четат на глас.

Тъкмо тук се сблъскват две съвсем различни културни галактики. В семействата с нисък фактор HLE родителите говорят малко, при това – обикновено с кратки, повелителни изречения, по-скоро команди, които не изискват отговор. Когато четат на глас, комуникацията също е еднопосочна. И обратно, родителите с по-високо образование непрекъснато разговарят с децата: на детската площадка, по време на разходка, в магазина, вкъщи, край масата. Тези родители използват по-сложни граматически конструкции и подчертават думите си с жестове, те често поставят на децата си трудни въпроси и ги мотивират да мислят за миналото и за бъдещето. В такива семейства още от рано се обсъждат правилата и забраните, а прочетеното от някоя книга се използва като повод да се разговаря с децата.

Пет съвета към родителите

Symbolbild Geburtenrate

Върху способността за мислене на децата влияят думите и жестовете, погледите и докосванията

Американските учени Бети Харт и Тод Райли убедително онагледяват езиковото предимство, което имат децата в семейства с по-висок образователен ценз. Харт и Райли в продължение на години наблюдавали семейства от различни социални прослойки и брояли думите, които се произнасят пред малките деца. Изследването им се нарича „Ранната катастрофа” и показва, че децата в благоденстващи и грижовни семейства през първите три години от живота си чуват цели 30 милиона думи повече от връстниците си в по-необлагодетелствано положение. Няма училище на света, което може да компенсира такова гигантско изоставене, колкото и да се стараят учителите. Затова изводите на Харт и Райли могат да се преформулират в пет настоятелни съвета към родителите: 1. Четете, четете, четете! 2. Повтаряйте! 3. Преговарайте! 4. Пейте и рецитирайте! 5. Показвайте!

От цитираните проучвания става съвсем ясно, че най-важните жалони се поставят именно в семейството. За да израсне детето като интелигентен човек не са нужни нито специални тренировки на ума, нито йога за бебета, нито уроци по английски още от люлката. Решаващото е онова, което родителите интуитивно вършат във всекидневието – и онова, което не разрешават. Например – телевизията. Германският психолог Матиас Брокщед редовно разпитвал родителите на първолаците колко време прекарват децата им пред телевизора. И установил, че на малката привилегирована „принцеса” ѝ разрешават да гледа по някое предаване в края на седмицата, докато бедният „Гаврош” прекарва пред телевизора по три часа. На ден.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание