″ГНУС българска″ | Новини и анализи от България | DW | 04.07.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

"ГНУС българска"

Един мъж загива, докато спасява от пожар сина си, а реакцията на това е „Слава богу!“. Това не е сюжет от абсурдна пиеса, а българската медийна реалност. Коментар на Татяна Ваксберг:

Няма ли кой да изхвърли простащината на боклука?

Няма ли кой да изхвърли простащината на боклука?

Марчело Доковски беше съуправител на столичния Център за градска мобилност и загина в четвъртък вечерта в дома си, след като спаси от пожар 14-годишния си син. Повечето медии съобщиха, че Доковски не е бил свързван със скандали. Публикациите са информативни и съвсем в духа на етичния кодекс.

В читателските форуми под тези статии обаче Доковски беше наречен включително „човекоподобно“, „лапач“ и „посерко“. Коментарите включваха и следните твърдения /правописът е запазен/:

Варварщина на ента степен

Computer Sicherheit Hacker

Хейтъри дебнат отвсякъде

„Дано се мъчи в ада, както мъчеше хората и ги рекитираше всеки божи ден“, „Има господ!“ /постинг, срещнат 3 пъти/, „Господ гледа и не забравя“ /постинг, срещнат поне 7 пъти/, „Всевишният не ги забравя! /.../ Добър край за един мръсен човекохищник!“, „Вече съм шеф на центъра за райска мобилност“, „Да се подкара следващия от рекитьорската мафия“, „Трябва по-често, трябва всеки ден да се трепят“, „Това, което ти се полага, рано или късно го получаваш“, „ГНУС българска, ГНУС ненаказана и неликвидирана“.

Цитираните реакции са взети от форумите на Медиапул, Сега и Труд, но този медиен списък със сигурност не е изчерпателен - почти всички интернет-издания поддържат форуми със същото качество.

Интернет-форумите по вестниците не са аналог на някогашните „писма на читатели“, където всеки читател носи лична отговорност за обидите и клеветите, които адресира до когото прецени. Читателските постинги в една електронна медия са вид публикация и отговорност за нея носят както авторът, така и отговорният редактор. Да не говорим за по-сложната отговорност с интернет-доставчика, който разпространява съответната обида или клевета.

Интернет не е някакво варварско нерегулирано място, той се подчинява на същите правила, на които и целият останал обществено-политически живот. Когато някой читател напише „Нека всеки бял да заколи по мангал“, както беше написано в читателски постинг на вестник Дневник, отговорност за това носи не само авторът, но и онзи, който му е дал трибуна, както и онзи, който е разпространил по-нататък казаното от тази трибуна.

Symbolbild Hass

Агресия без граници

Тежко е да се живее в България

Ако оставим настрана отговорността в юридическия смисъл на думата, любопитно е все пак как медиите мотивират пред самите себе си разпространението на такива читателски мнения. С какво например те смятат, че постингът „смърт за турците“ обогатява някоя информация за ДПС, а постингът „радвам се, че умря“ обогатява информацията за смъртта на Александър Божков?

Трябва да има някакъв много силен и неизвестен на демокрацията аргумент, за да може постингите от този род да просперират, а главните редактори, които ги толерират, да публикуват наред с това и авторски коментари за това колко е тежко да се живее в България. Ами ако е тежко, то е включително заради поддържането на тази реч на омразата.

Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама