Глобалното затопляне се отлага? | Начало | DW | 26.09.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Глобалното затопляне се отлага?

Откакто се разчу новината, че глобалното затопляне се забавя, климатолозите имат сериозен проблем. Те са принудени да дават правдоподобни обяснения за това дали не са преувеличавали. Каква е истината?

Ако се вярва на различните прогнози на изследователите, глобалната температура би трябвало да продължи да се покачва. Само че това не се е случвало от 15 години насам. Нима затоплянето на климата се отлага? Не, твърдят учените от провеждащия се в Хамбург Конгрес по климатология, който продължава до 27 септември. Техните аргументи гласят: количеството въглероден двуокис в атмосферата продължава да се увеличава, а този газ предизвиква допълнителния парников ефект и допринася за затоплянето на климата.

"Нивото на моретата и океаните също продължава да се покачва", подчертава Мохиб Латиф от Центъра за океаноложки изследвания в Кил. Той твърди, че забавеното покачване на температурите се отнася единствено до повърхността на водните басейни. Това обаче не означава, че прогнозираните неблагоприятни промени в климата няма да настъпят.

Океанът като топлинен резервоар

Задържането на процесите по затоплянето на атмосферата, според Латиф, се дължи на океаните, които се простират върху две трети от повърхността на земята. Големите водни басейни са в състояние да задържат топлината за дълго време - най-вече на голяма дълбочина, т.е. на повече от 800 метра под водната повърхност. Това обяснение звучи логично и се споделя от много изследователи. Проблемът е в това, че точните данни от измерванията на тези тъмни акватории са твърде малко. В тази връзка Латиф не престава да подчертава, че е нужно въпросните дълбочинни слоеве на океаните да бъдат изследвани по-задълбочено. Той казва: "Познаваме повърхността на Луната, но знаем твърде малко за океанските дълбини."

Ясно е, че промените в климата са твърде комплексна тематика. Едва ли има изследовател, който с абсолютна сигурност да може да каже кои фактории с каква интензивност влияят върху климатичното развитие. Проблемът е в това, че прекално често и прекалено рано се разпространяваха какви ли не драматични сценарии за застрашеното развитие на човечеството като следствие от климатичните промени.

Spanien Quallen Klimawandel Überfischung

Учените твърдят, че забавеното покачване на температурите се отнася единствено до повърхността на водните басейни

"Съобщението, че затоплянето все пак се отлага за неопределено време несъмнено уврежда силно имиджа и правдоподобността на всички подобни изследвания", казва метеорологът Свен Пльогер. Сред хората също се увеличават съмненията в прогнозите на учените: "Днес само 39% от германците се страхуват от климатичните промени, а само допреди няколко години този проблем вълнуваше над 60% от хората", добавя той. А и тази новина е добре дошла за всички онези, които оспорват факта, че има опасност от промяна на климата. Според метеоролога Пльогер, така наречените климатични скептици са най-силно разпространени сред индустриалните лобита, които преследват определени свои цели.

Ако СO2 миришеше лошо?

Метеорологът Пльогер подчертава, че всеки учен трябва да подлага на съмнение резултатите от работата си и то постоянно.Освен това всеки човек, живеещ на планетата Земя, допринася за затоплянето на климата, тъй като в ежедневието си произвежда големи количества въглероден двуокис. Вредният газ би трябвало да бъде радикално намален - по това учените климатолози са единни. Мохиб Латиф дори цитира данни: "Нужно би било да се постигне редукция от около 80% и то във всички части на света."

Това е благородна цел, но междувременно е станала и доста нереалистична с оглед на мъчителните международни преговори по климата, които отдавна тъпчат на място поради блокадното поведение на САЩ, Китай и Полша. "За съжаление вълглеродният двуокис е невидим, а и не мирише на нищо, затова и не притеснява никого", оплаква се Пльогер. Той казва: "Ако миришеше лошо, и ако миризмата на увеличаващото се количество на въглеродния двуокис дразнеше хората, те вероятно щяха да направят всичко възможто той да изчезне!"

Автор: Ю. Хартл, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева

Редакцията препоръчва