″Гледаха ни презрително″, или как в ГДР се отнасяха с виетнамските работници | Новини и анализи от Европа | DW | 17.11.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

"Гледаха ни презрително", или как в ГДР се отнасяха с виетнамските работници

Било е не по-различно от НРБ: за да запълни нуждите си от работна ръка, ГДР масово е „внасяла“ виетнамски работници. Скоро обаче животът на тези хора се превърнал в истински ад. Чуйте разказа на Хуонг Труте.

Бивши виетнамски работнички в ГДР

Бивши виетнамски работнички в ГДР

Хуонг Труте държи малък ресторант в източногерманския град Вернигероде. В преддверието е окачена нейна снимка с Ангела Меркел - от участието ѝ преди време в дискусия с канцлерката за чуждестранните работници в Германия.

Редакцията препоръчва

62-годишната днес виетнамка пристигнала в ГДР през 1976. Година след края на войната във Виетнам тя завършила училище в родината си, но страната била съсипана и тя не виждала никакво бъдеще. "Когато разбрах, че мога да изкарам професионално обучение в Германия, веднага приех. Само че не знаех какво ме чака“, разказва Хуонг.

В рамките на програма за солидарност между ГДР и Виетнам тя изкарала обучение за фрезистка, след това следвала инженерна педагогика. Макар да живеели в отделни общежития и да нямали много контакти с местните хора, Хуонг Труте и колегите ѝ се чувствали в началото добре приети. Съседите я поздравили с „добре дошла“, донесли ѝ цветя и плодове. След изтичане на програмата през 1981 г. тя трябвало да се върне във Виетнам. Поради недостиг на специалисти в ГДР в онези години, страната сключила договори с Виетнам и други социалистически държави, и започнали да пристигат много чуждестранни работници, вкл. от Виетнам. 

Враждебна атмосфера

През 1987 г. Хуонг Труте получила възможност отново да замине за ГДР. Тя приела без никакво колебание и подписала трудов договор. Само че вече всичко било различно: „Хората ни избягваха. Когато пазарувахме, продавачките ни хвърляха презрителни погледи. Сякаш идвахме от джунглата. От онази сърдечност вече нямаше и следа“, спомня си Труте.

Тя и сънародничките ѝ, работещи също като нея във фабрика за облекло, се чувствали изолирани. Имало дори опасност да бъдат изгонени от страната, ако общуват с германци. Интеграцията била нежелана.

Заедно с канцлерката Меркел по време на дискусия за чуждестранните работници в Германия

Заедно с канцлерката Меркел по време на дискусия за чуждестранните работници в Германия

След падането на Берлинската стена през 1989 г. никой не знаел каква ще бъде съдбата на чуждестранните работници по двустранните споразумения със социалистически държави. „Бях много отчаяна, не знаех каква ще бъде съдбата ни. Настроението наистина беше като пред катастрофа“, спомня си Хуонг Труте.

Обратно във Виетнам по силата на споразумение

През следващите години германското правителство се опитва да реши проблема с виетнамските работници в бившата ГДР - сключено е споразумение за връщане на тези хора обратно в родината им. Много от тях, вкл. и Хуонг Труте, не желаят да се върнат. Хуонг се омъжва за германец и остава. Скоро обаче у нея се засилва усещането, че това не се харесва на мнозина. Малко след промените тя отишла на един лекар, при когото често е ходила и преди. Той я попитал какво още търси тук, след като вече не е нужна, а ГДР не съществува. Във връх на ксенофобската вълна, обхванала тогава някои райони на Германия, се превръщат нападенията в Хойерсверда и Росток: десни радикали нападат жилища и автомобили на бивши виетнамски работници в ГДР. Показали погромите по телевизията. „Мъжът ми се разплака. Казах му, че и за двама ни няма да е никак лесно, затова е по-добре да напуснем страната“, спомня си Труте.

Хуонг Труте днес пред ресторанта си във Вернигероде

Хуонг Труте днес пред ресторанта си във Вернигероде

Въпреки враждебната атмосфера, тя остава във Вернигероде, открива виетнамско-японски ресторант и създава партньорство между градове в двете страни, чрез което организира и обмен на специалисти между Виетнам и Германия.

Днес тя се чувства добре. Но вижда известни паралели между онези години и днес: „Наблюдавам развитията в тази страна с тревога. Надявам се, че хората, които обичам, са мнозинство, така че няма опасност. Много бих желала да е така. Само че всеки от нас трябва да бъде отворен и да не се страхува от чужденците. Защото ние, чужденците, обогатяваме тукашното общество“.

Хуонг Труте е запазила виетнамския си паспорт. Но би се върнала в родината си, само ако това е неизбежно." 

Реклама