Гласове и мелодии | Новини и анализи от България | DW | 03.05.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Гласове и мелодии

Георги Господинов за все по-популярните "съветски" партита в софийските заведения, допустимото ниво на кич и разходката на един български премиер по московските улици.

default

Големи руски партита предстоят в България...

Чух и четох, че напоследък все по-популярни в софийските заведения или само в едно от тях, не разбрах, са т.нар. „руски партита”, които всъщност са съветски. Сервитьорките с войнишки кепета на главата и руски военни униформи, в средата на кръчмата сърп и чук, а водката и сельодката на промоция. Специализирана вокално-инструментална група редува копринени рубашки с фронтови униформи и червени ти-шъртки „Сделано в СССР”. В същия ред се сменяли и любими парчета. Песента за крокодила Гена и „Ставай, страна огромная”, песни на Висоцки с песни на Филип Киркоров (кой може да издържи подобно съседство). Всъщност нищо лошо, чувам един познат глас.

Deutschland Jugendherberge Frankfurt Oder 1927

"От кой лагер си? Висоцки или Окуджава?"

Една емоционална ниша е станала пазарна ниша

Спомни си, продължава познатият глас, по апартаментите през 80-те не слушахме ли записани на черно касети на Висоцки? Лоши аматьорски записи от малки зали с всичките им прискърцвания, странични шумове, странни гласове и припяваща невидима публика. „Где твои семнадцать лет?” А помниш ли ожесточените спорове от кой лагер си, Висоцки или Окуджава? Нещо като Стоунс или Битълс, Левски или ЦСКА, дори Вапцаров или Смирненски.

И в този ред Висоцки е повече с Ролинг Стоунс, Левски и Вапцаров, а, смея се аз. А не помниш ли, продължава познатият глас, как в началото на 90-те по купони пеехме къде с патос, къде със смях и „Ставай, страна огромная” и „Белоруската гара”, и всякакви чунги-чанги.

Да, обаче с ирония, не се предавам аз, с препикаване. По-скоро с онзи кеф, с който като деца сме изричали за пръв път на висок глас неща, за които знаехме, че „ще ни надупчат езиците”. Да си на 20 през 89-а си беше точно такова освобождаване. Радост и препикаване. Така рецитирахме и „Опълченците на Шипка”, нарочно с онази Кисимовска интонация и дори озвучавахме „идат като тигри, бягат като овци”. Чакай, чакай, прекъсва ме онзи глас... Значи тогава можеше, а сега, на „руското парти” - не.

Symbolbild Gas aus Russland Bulgarien Symbolbild Gasstreit Russland Bulgarien, Gas, Pipelines, Flaggen

След посещението на българския премиер в Москва отношенията пак се подобрили...

Сега „нарочното” го няма, казвам, и освен това...

Не ме прекъсвай, прекъсва ме гласът. А по добре ли е хората да слушат чалга? Не е, отвръщам, но има нещо, което събира и чалгата, и естрадата, и руските партита, и евровизията и вип брадър, и то е допустимото ниво на кич. Иначе нищо против. И винаги ще цитирам Бродски, който формално е роден в Ленинград (а ние си знаем, че в Питер). Та той казваше, че неговият проблем със социализма не е толкова идеологически, колкото естетически.

Докато си приказваме всичко това, един български премиер обикалял Москва да убие няколкото свободни часа, отворили се, след като внезапно му се отменила една среща с руския премиер. И дори влязъл в книжарница да си накупи руски книги, защото тъкмо бил обявен в София за „Рицар на книгата”. За което премиерът наистина нямал абсолютно никаква вина. Или заслуга. После се срещнал с руския патриарх и разпуснал в „рокерска дискотека”. След това онази среща все пак се състояла и взаимоотношенията ни пак се подобрили и голям заем за „Белене” бил поискан. Големи руски партита ни чакат.

Автор: Георги Господинов/Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва