1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Милиони в Афганистан са застрашени от гладна смърт

Петер Хорнунг
9 декември 2021

Афганистан е на ръба. Все повече хора тънат в бедност и гладуват. Случаите на недохранени бебета са нараснали до невиждани размери. Страната е в плен на мизерията. А сега се задава и много тежка зима.

https://p.dw.com/p/442T6
Гладно дете в Афганистан
Снимка: Bilal Guler/AA/picture alliance

Очите на пеленачетата в детската клиника на Кабул са огромни - типично за недохранени бебета. В клиниката е създадено специално отделение за деца, засегнати от тежък глад. Едно от тях е тримесечното бебе Осман. Майка му Лина казва, че за лошото здравословно състояние на детето са виновни икономическите проблеми на Афганистан, които са се влошили още повече, откакто талибаните поеха властта. "Всички останаха без работа, много от афганистанците гладуват", казва майката.

Думите ѝ потвърждава доктор Абдул Кудус пред репортер на Асошиейтед прес. Лекарят разказва, че положението се влошава с всеки изминал ден, а случаите на недохранване се увеличават непрекъснато. Всички легла в неговата клиника вече били запълнени и нови пациенти нямало къде да се приемат. Сходно било и положението в други клиники. "Случаите на недохранване се увеличиха до невиждани досега размери", казва докторът.

Предстои тежка зима

"Ужасяващо е онова, което наблюдаваме в детската клиника. Но още по-ужасяващо е, че там са всъщност само децата, които са имали късмета да стигнат до клиниката. Още по-голямата катастрофа остава незабелязана, защото родителите на много от малчуганите изобщо нямат възможност да ги заведат в болница. Бебетата и малките деца са тези, които сега плащат невероятно висока цена тук в Афганистан", казва Мари Елън Макгроарти от Световната програма по прехраната към ООН.

Откакто чуждестранните войски напуснаха Афганистан, минаха вече 100 дни. А страната я очаква ужасяващо гладна зима. Икономиката е напълно рухнала, талибаните нямат достъп до милиардните доларови сметки на предишните управляващи. Банките не разполагат с авоари, дори хората, които имат работа, не получават заплати.

Александър Матеу от Международния червен кръст изброява някои от причините за сегашната криза. Повечето от тях не са нови: дългогодишни конфликти, природни катастрофи, повтарящи се засушавания. Тъкмо през тази година страната беше споходена от една от най-тежките суши в историята ѝ.

Експертът споменава и големия брой прокудени хора по време на гражданската война през първата половина от годината. А от август насам към банковата криза се добави и криза в здравеопазването, поради което много от здравните служби просто прекратиха работа. "Наслагването на множество фактори доведе до огромна хуманитарна криза, която продължава да се изостря", казва Матеу.

В Мазар-и-Шариф, където до лятото все още бяха разположени германски войници, положението също не е по-добро. Три жени оживено разговарят на един пазар в града. Едната от тях, покрита с тъмносиня бурка, казва, че няма нито стотинка повече. Другата споделя, че има да храни шест деца, но не разполага дори с пакет брашно.

Децата в Афганистан плащат много висока цена
Децата в Афганистан плащат много висока ценаСнимка: Murteza Khaliqi/AA/picture alliance

Обединените нации предполагат, че тази зима в Афганистан ще гладуват до 23 милиона души. Затова призовават политическите интереси да останат на заден план. "В този стадий на кризата е нужно хуманитарните потребности от помощ да се отделят от политическата дискусия. Невинните хора в Афганистан - особено децата, чийто живот е застрашен, не бива да бъдат обричани на гладна смърт, само защото са родени в тази държава", казва Мари Елън Макгроарти от ООН.

"Тук работим само за едното ядене"

В някои дни в Мазар-и-Шариф раздават брашно. Представители на Световната организация по прехраната го разпределят. 17-годишният Махмуд е дошъл заедно с майка си и брат си, защото се надяват да получат нещо за ядене. "Не знам как е в другите страни, но в Афганистан хората работят само за едното ядене, те не могат да мислят за нищо друго", казва Махмуд и добавя: "Страна, в която хората нямат с какво да се хранят, няма никаква перспектива. Аз имам мечти, които бих искал да се сбъднат, но тук, за съжаление, няма никакъв шанс за това".

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми