Гладът на Африканския рог не е климатичен феномен | Новини и анализи по международни теми | DW | 11.03.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Гладът на Африканския рог не е климатичен феномен

Гладуващи деца и разпадащи се животински трупове в опустошените земи. 17 млн. души в Източна Африка са застрашени от глад. Катастрофата обаче е не по вина на климата, а по вина на елитите, коментира Лудгер Шадомски.

Едно нещо се набива на очи, когато помощните организации към ООН сега молят за спешна хуманитарна помощ за Джибути, Еритрея, Етиопия, Кения, Южен Судан и Уганда. Това са точно страните, чиито корумпирани и цинични политици нямат почти нищо общо с демокрацията. Те потъпкват човешките права и разпалват етнически и религиозни конфликти. Какво да кажем за Сомалия? Това отдавна не е държава. Страната се нарежда на последно място в корупционния индекс. А Южен Судан? Страната плува в петрол, а вместо това изнася милиони бежанци от кървавата оргия на етническото насилие. А предишният носител на надежди Еритрея? Тя се е превърнала в африканската Северна Корея, капсулирана херметически и управлявана от една клика, която трупа печалби от каналджийския бизнес в Европа.

Етиопия - една потенциално богата страна в мизерия

Никоя друга страна не подчертава толкова силно взаимовръзката между лошото управление и глада, колкото Етиопия. Неслучайно тази стратегически толкова важна страна на Африканския рог е майката на кафето. Синият Нил и двата дъждовни периода биха могли да носят рекордни реколти на страната с второто по големина население в Африка. Вместо това: гладна криза от 1970-те години, бежански потоци, избити демонстранти и опозиционери в затворите. Когато 85 милиона души живеят от селското стопанство, а авторитарното правителство забранява поземлената собственост и раздава посадъчен материал само на партийни членове, това е сигурна рецепта за дяволския кръг от глад и бедност. Това обаче явно не обезкуражава германското правителство, което продължава щедро да издържа Етиопия.

Uganda kleines Mädchen Mangelernährung (picture-alliance/blickwinkel/Blinkcatcher)

Не климатът е виновен за глада и недохранването

Няма съмнение, че безброй външни фактори изострят ситуацията с продоволствието. Климатичните промени и свързаното с тях запустяване на плодородни почви водят до ескалация на борбата за ресурси, пасища и вода. Стотици хиляди селски стопани напускат плодородните райони и се преселват в градовете. Терорът на ислямистките милиции като Ал-Шабаб в Сомалия води до това, че селяните не могат да обработват земите си. Въпреки това всички тези проблеми биха могли да бъдат преодолени с координирана помощ отвън - ако имаше отговорни политици. В Африка обаче те се броят на пръсти. И германското правителство трябва да се изправи очи в очи с тази горчива истина. Понастоящем федералният министър на развитието Герд Мюлер рекламира т. нар. "План Маршал за Африка"- една колкото амбициозна, толкова и разводнена програма за възстановяване на африканския континент. Разликата с първоначалния "План Маршал" е очевидна. Защото получателите на помощите през 1948 година имаха непреклонната воля отново да се изправят на крака след опустошенията на Втората световна война.

Това не е помощ за самопомощ

Идеята за "План Маршал" за Африка не е нова и предвижда създаването на работни места чрез инвестиции и перспективи за оставане на младите африканци в родните им страни. И проблемът всъщност се очертава. В крайна сметка става дума не толкова за възстановителна програма, колкото за защитна програма срещу миграцията. Но когато днес западните правителства, в това число и германското, сключват с мошенически държави като Етиопия, Еритрея, Сомалия и Судан споразумения, наречени евфеминистично "миграционни сътрудничества", те косвено дават тласък на следващата гладна криза. Защото изпращат погрешното послание към правителствата в Адис Абеба, Асмара и Могадишо, а именно че корупцията и нарушенията на човешките права ще бъдат възнаградени.

Следващата гладна криза сигурно ще дойде

И тази гладна криза ще премине, както и предишните. Международната хуманитарна машина, която отдавна вече е мултимилиардна индустрия в страните донори, е надеждна. Вече са изградени приемни центрове за недохранени деца. Те вече получават обогатени хранителни подукти. Но следващата гладна криза ще дойде неминуемо след няколко години. Хората, животните и земята имат все по-малко време за възстановяване между отделните цикли. Широко разпростаненият мит, че гладът в Африка бил климатичен феномен е именно това: един мит. Гладът в Африка или поне на Африканския рог е предизвикан от африканските политици и елити. И в годината на германското председателство на Г-20, в която Африка трябва да играе голяма роля, политиците трябва да реагират по подобаващ начин.

Редакцията препоръчва