Гилотината може наистина да падне | Новини и анализи от България | DW | 08.01.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Гилотината може наистина да падне

Сегашните управляващи на България бяха декларирали, че този път няма да се оправдават, а ще действат. Засега действия не се виждат. И ако скоро няма резултати, гилотината (по Радан Кънев) може наистина да падне.

Коментар на Полина Паунова:

"Ако не правим реформите, ние сме приключили, защото тогава българският народ няма да има нужда от нас, а гилотината самите ние сме я заложили. Народът го интересува дали ще му се подобри животът. Ако не - да пада гилотината и да идват следващите", заяви в средата на декември лидерът на ДСБ Радан Кънев.

Горе-долу по същото време кабинетът трябваше да представи своята разширена управленска програма. Ангажимент за това беше поела вицепремиерката Меглена Кунева, според чиито уверения точно месец след встъпването си в длъжност новите управляващи вече ще са изработили конкретен план за реформи. Разписан с мерки и срокове, за да могат хората да проследяват всички стъпки на властимащите.

От въпросното обещание изтекоха повече от два месеца, но Министерският съвет така и не е благоволил да представи идеите си, а въпросът какво става с разширената програма на кабинета предизвиква вяла реакция, казваща в най-общи линии, че "още се работи".

В същото време кажи-речи всеки представител на мнозинството е взел на въоръжение тезата, че "реформите са жизнено необходими". Почти не минава ден, в който някой от управляващите да не изрецитира пред медиите мантрата за необходимостта от кардинални промени в здравеопазването, образованието, културата, усвояването на европейските средства и прочие. Общото между горепосочените изяви е липсата на конкретни предложения, законопроекти, ангажименти и срокове.

Единствената ясна заявка за реформа

Към момента единствената ясна заявка за реформа е в съдебния сектор, но засега и тя е само на думи. Въпреки че Министерският съвет прие Съдебната стратегия, която дава най-общите насоки за генерални промени в сектора, управляващите решиха първо документът да бъде приет и от Народното събрание, за да се покаже воля за реформи, а едва през пролетта да започне същинската работа по нормативната уредба.

На фона на това протакане, в сряда премиерът Бойко Борисов еднолично върна Никола Казаков на поста председател на Държавната агенция за бежанците - длъжност, която той заемаше и по време на предишното управление на ГЕРБ. Да припомним, че Казаков бе обявен за главен виновник за "проспиването" на очакваната бежанска вълна към България след избухването на гражданската война в Сирия. Освен това проверка е констатирала нарушения при 17 обществени поръчки на ДАБ за над 5,3 милиона лева, като тези нарушения са се случили по време на предишния мандат на Казаков начело на Агенцията. Въпреки това премиерът, цитиран от вестник "Сега", казва, че не знае за какви нарушения става дума и потвърждава решението си.

Bulgarien Wahlen 2013 Bojko Borissow

Борисов за назначението на Казаков: "Не е нужен конкурс"

Този случай може и да изглежда единичен, но нека припомним, че липсата на конкурс за този важен пост е в пълен разрез с обещанията на вицепремиера Кунева, че председателите на агенциите вече ще се назначават само на състезателен принцип. Тя даде това уверение след скандала с назначението на Ива Йорданова за шеф на Агенцията за българите в чужбина. В крайна сметка Йорданова освободи поста, за да стане възможно провеждането на конкурс. Но ето че само два месеца след обещанията за състезателен принцип при назначенията в администрацията, премиерът отсече лаконично: "Не е нужен конкурс". И назначи Казаков за шеф на ДАБ.

"Едно желание…"

Тези думи и действия на премиера са сякаш в пълен унисон с едно изказване на депутата от ГЕРБ Методи Андреев от началото на седмицата. В интервю за БНТ народният представител защити необходимостта от промени във "всички сфери на живота", но уточни, че програмата на правителството всъщност не била план за действие, а показвала „едно желание за реформи”.

Каква е разликата между желание за действия и самите действия, не е необходимо да коментираме. Приказките за необходимостта от кардинални промени все повече започват да приличат на заклинанията за "лошото наследство", които Борисов находчиво използваше в предишния си мандат. Тази мантра бе успешно усвоена и от БСП и ДПС, които под предлог, че са се захванали да поправят щетите, нанесени от ГЕРБ, успяха да се задържат на власт (макар и в условията на протести) повече от година.

За разлика от подобно отвлечено обяснение, засягащо вината на предишните, което избирателите не могат нито да си представят, нито да усетят, обещанието за промяна е реално и може да бъде "пипнато". Ангажиментът за подобряване на живота посредством кардинални промени не може да бъде замаскиран с цитиране на числа или непонятни за обикновения гражданин термини. Настоящото управление декларира, че този път няма да се оправдава, а ще действа. Засега действия не се виждат. И ако скоро няма резултати, гилотината (по Радан Кънев) може наистина да падне.

Редакцията препоръчва