Герхард Шрьодер настоява за вдигане на оръжейното ембарго срещу Китай

Герхард Шрьодер отдавна е привърженик на идеята да се вдигне европейското оръжейно ембарго срещу Китай – и никога не е прикривал убеждението си. Според канцлера, 16 години след кръвопролитието на площад Тянанмън това ембарго вече не е в крак с времето и отправя към Китай неправилен политически сигнал. В Германия обаче мнозина са на обратното мнение и това е повод поне за дискусия. Шрьодер сякаш не желае да обсъжда решението си и автоматично отхвърля всички аргументи на критиците си. Зелените, коалиционният партньор в правителството, начело с външния министър Йошка Фишер, са за запазване на ембаргото, например, но канцлерът смята, че по някое време все ще се успокоят. Възражения има и Бундестагът – тях Шрьодер отхвърля с аргумента, че по конституция за външната политика отговаря правителството. По всичко личи, че правителственият ръководител няма желание за дискусия, че предпочита просто да удари по масата.

И това не е чудно, защото неговите аргументи – или поне официалните - не са особено убедителни. Канцлерът твърди, например, че през 1989 година оръжейното ембарго било наложено не заради агресивната външна политика на Китай, а заради потушеното с кръв студентско въстание. Но защо не казва нищо за човешките права в Китай в момента, за свободата на словота и на съвестта? Впрочем, налице е и важен външнополитически факт, който е пряко свързан с темата: заплахите, които Китай съвсем наскоро отправи срещу Тайван. И по двата въпроса канцлерът мълчи.

С изискано мълчание се подминават и германските икономически интереси в Китай. Непрекъснато се повтаря, че всъщност изобщо не става дума за оръжейни сделки, а за символичен жест към Китай. Тези приказки сигурно са изцяло по вкуса на правителството в Пекин, което годишно дава милиарди за закупуване на оръжие в чужбина. Правителството на САЩ обаче смята, че не става дума за някакъв символичен жест. Вашингтон се опитва да убеди европейците, че трябва да запазят ембаргото, а на Герхард Шрьодер сякаш изобщо не му пука – независимо от огромните усилия, които напоследък лично инвестира, за да подобри климата между Германия и САЩ.

Какви ще бъдат външнополитически последствия за Шрьодер още не е ясно, защото, освен всичко друго, съвсем не е сигурно, че решението за вдигане на ембаргото ще получи достатъчно подкрепа вътре в ЕС. А у дома канцлерът вече направи доста бели с упоритостта си: ядоса коалиционните партньори и даде на опозиционните християнски партии още един коз в ръцете. Нагласата “с главата напред” му свърши работа при реформата на пазара на труда, но в случая с оръжейното ембарго срещу Китай тя е погрешна. Защото вредите ще бъдат много повече от ползите. Да не говорим, че всъщност официално ползи изобщо не се очакват – нали уж става дума за символичен жест?