Германски оръжия за Ирак: това е безотговорно! | Новини и анализи по международни теми | DW | 25.08.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Германски оръжия за Ирак: това е безотговорно!

Наистина ли няма друго по-подходящо средство за борба срещу терористите от "Ислямска държава" от изпращането на германски оръжия за кюрдските бойци? Коментаторът на Дойче Веле Феликс Щайнер изпитва сериозни съмнения.

Ако се организираше референдум по въпроса дали Германия да доставя оръжие на иракските кюрди, резултатът би бил еднозначен - две трети от германците биха се обявили против. Макар че Ангела Меркел обича да се ориентира по масовите предпочитания - както стана например в случая с прибързания отказ от атомна енергия и обявената в тази връзка преориентация на енергетиката, - неща, които струват на гражданите и на фирмите милиарди евро, - в сегашният случай данните за обществените настроения явно не играят никаква роля.

В това отношение всъщност има дълготрайна традиция. Почти всяко военно-политическо решение в историята на Федералната република е влизало в разрез с изразяваната от обществото воля: повторното въоръжаване на Бундесвера през 1950-те години, решението на НАТО за разполагане на крилатите ракети "Пършинг" в Европа през 1980-те, Косовската война през 1999 и мисията в Афганистан от 2002-ра насам. След катастрофата, свързана с Втората световна война, германците трайно се отвърнаха от всичко военно. Чуждестранни наблюдатели, които имат различен исторически опит, понякога гледат със снизхождение на германските антивоенни настроения. Тези настроения обаче са нещо реално и с тях всички са длъжни да се съобразяват. Освен това - и това също не е случайно - забраната за водене на нападателна война, както и необходимостта от контрол над въоръженията са записани в германската конституция.

Войни и морал

По тази причина управляващите в Германия по правило прибягват до морална аргументация, когато им се налага да оправдаят поемането на военни ангажименти извън територията на НАТО: през 1999 външният министър Йошка Фишер бе този, който заяви: "Никога повече Аушвиц", вменявайки на сърбите вината за геноцид над косовските албанци. Само няколко седмици по-късно стана ясно, че най-големите страдания на косоварите всъщност бяха причинени от натовските въздушни нападения. През 2002 година пък тогавашният министър на отбраната Петер Щрук малко изненадващо заяви, че "сигурността на Германия" се брани и на Хиндукуш.

Ето че и сега, когато става дума за настъплението на "Ислямска държава" в Ирак, политиците и пригласящатата им публицистика отново вещаят опасността от геноцид и изобилно описват невероятната бруталност на терористите, която надхвърля всякакви цивилизационни стандарти. Странното е, че като най-добро решение на проблема се предлага не друго, а доставянето на оръжия за кюрдските бойци пешмерга! Този подход обаче поражда обосновани подозрения и въпроси.

Борбата срещу "Ислямска държава" е легитимна

Онова, което не подлежи на съмнение, включително и защото се доказва от разпространяваните от самите тях текстове и видеозаписи, гласи: "Ислямска държав" наистина е организация на садистични убийци, която иска да разруши съществуващия държавен ред. Дори и само по тази причина борбата срещу нея е легитимна от международноправна гледна точка и е политически правилна. Това си пролича и от приетата наскоро с рядко единодушие резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Защо обаче борбата срещу "Ислямска държава" се фокусира единствено върху Ирак? В съседна Сирия също се тероризират и избиват хора - зверското убийство на Джеймс Фоули показа на цял свят за какво става дума. Нима заплашените от смърт сирийски алевити не заслужават същата германската солидарност както иракските язиди? Дори само това показва ясно, че не съществуват обективни критерии, с чиято помощ да се определя кога и кой заслужава да получи помощ.

Deutsche Welle Felix Steiner

Феликс Щайнер

Кой, например, се развълнува особено от масовите убийства в Южен Судан преди няколко месеца? Никой! Кюрдските бойци пешмерга получават оръжия от Германия, защото изглеждат подходящи като партньори в борбата срещу "Ислямска държава". Фактът, че пешмерга всъщност се борят за създаването на независима кюрдска държава и че след пет години германските оръжия като нищо могат да бъдат използвани за борба срещу партньорката от НАТО Турция - преднамерено се подценява, а това е недупустимо!

Който не воюва сам, няма право да има претенции

Врагът на моя враг е мой приятел - този принцип би следвало да спазват онези, които не желаят да се ангажират във военните действия. Но Ангела Меркел вече изключи участието на войници от Бундесвера в Ирак, макар че това би бил далеч по-честният отговор на съществуващата заплаха. За това обаче не само на Германия, но и на всички останали западноевропейци не им достига смелост. Затова и никой не полага усилия за съответен мандат от ООН, а подобно нещо издава огромна непоследователност.

Но и без оръжейни доставки съществуват достатъчно възможности да се окаже помощ на застрашените язиди и да се ограничи влиянието на "Ислямска държава": Защо никой например не е призовал досега Турция да отвори по-широко границите си за бежанците от Ирак, които след това да бъдат приети и на европейска територия? И докога Германия ще продължава да доставя оръжия за държавите от Персийския залив, които най-вероятно и днес оказват подкрепа на бойците от "Ислямска държава"? Не на последно място би било желателно тайните служби не само да съобщават колко ислямски екстремисти от Германия са заминали за Сирия и Ирак или са се върнали оттам, а да успяват да предотвратяват вербуването и износа стотици терористи. Подобно нещо би нанесло сериозен удар срещу "Ислямска държава" и би донесло значително по-голяма сигурност на Германия - и то съвсем без оръжие!

Редакцията препоръчва

Реклама